Специализиран форум на Български Златотърсачи


ЧАСТ ОТ ФОРУМА СЕ ВИЖДА САМО ОТ РЕГИСТРИРАНИ ПОТРЕБИТЕЛИ!

Диаманти-познаваме ли ги, виждаме ли ги?

Скъпоценни и полускъпоценни.

Диаманти-познаваме ли ги, виждаме ли ги?

Мнениеот jordanovj » 01 Фев 2016 09:49

Диамант
Най-често срещаните диаманти са безцветни или оцветени с бледи оттенъци на жълто, кафяво, сиво, зелено, розово, крайно рядко черни. Със силен диамантен блясък и прозрачност на чиста вода при използваните в бижутерията. Съществуват диаманти с примеси на бор, които имат полупроводникови свойства и често са сини. Ярко оцветените прозрачни кристали се считат за уникални и получават индивидуални наименования. На диамантите с маса повече от 10 карата се дават собствени имена.

Още около 3000 години пр.Хр. диамантите са били известни в Индия и до средата на XVIII век тя е била основния доставчик. През VI век диаманти са били открити на о.Калимантан. През 1726 година са открити диамантените разсипи в Бразилия.

В Европа са известни само отделни находки на диаманти. Диаманта са намирани в Испания, а също и в Чехия (първият от които през 1869 г).

Промишлените диамантоносни райони имат ясни географски граници и са привързани към определени геологически провинции. В продължение на много години се е считало, че единственият източник на диаманти са кимберлитовите тръби, разположени на древните платформи. Но по-късно диаманти са открити и в други геологически структури, където няма диамантоносни взривни тръби и кимберлити.

Установено е, че практически повсеместно се срещат дребни диаманти, които по своите свойства рязко се отличават от диамантите на промишлените находища.

Тези диаманти могат да се открият в пясъците, чакълите, пясъчниците, но предимно в тази им част, която е обогатена с тежки минерали, т.е. в разсипите. Обикновено за да се намери поне едно кристалче, е необходимо да се обогати не по-малко от 10 - 15 куб.м. пясъци или чакъли. Но в разсипите, например в прибрежно-морските пясъци на Украйна в един кубичен метър са намирани хиляди дребни диаманти. Дребни диаманти са открити почти по цяла Южна Украйна в теригенни отложения на възраст от карбонова до кватернерна, в делтовите и плажните пясъци на западното крайбрежие на Черно море. Част от тези дребни диаманти имат космически произход. Размерите им са от 0,1 - 0,3 mm до 1,5 mm .

За първи път диаманти в метеорит са били открити през 1898 г. От минералога М.В.Ерофеев и химика П.А.Лачинов в метеорита Новый Урей (Novyi Urei)

На дъното на метеоритни кратери, получени от падането на гигантски метеорити понякога се намират диаманти с размери до 1,2 mm във вид на безформени мътновати зърна или пластинки с разтопени краища. Те се образуват под въздействие на удара и се наричат импактни диаманти.
За първи път дребни диаманти в метеоритен кратер били намерени през 1891 г. в кратера Canyon Diablo. Той е образуван преди 50000 години от падането на железен метеорит с диаметър 60 - 70 m .
Френският минералог Н.Муасан разтворил в солна киселина 53 kg вещество от кратера Canyon Diablo . Останало около 800 g въглеродно вещество в което се съдържали дребни черни закръглени диамантени зърна. В този кратер са намирани и светлооцветени кристали (даже бели) което е рядкост при импактните диаманти. Отделните зърна диамант и неговата хексагонална разновидност лонсдейлит в този случай са много малки - агрегатите им с графит и силикати са не по-големи от 3 x 3 x 5 mm.
Публикувано от Николай Цветков в 12:06


Текстът е от блога на Николай Цветков. Между другото, районът южно от Бургас, където има много блокови и агломератови /бомбени/ туфи, както и интрузии с наставки, съдържащи базични и ултрабазични скали, е може би най-перспективен за намиране на диаманти в България, като това е най-лесно в разсипи. Но човек вижда това, което знае... Успех!
jordanovj
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 109
Регистриран на: 30 Яну 2014 21:04
Местоположение: Бургас

Re: Диаманти-познаваме ли ги, виждаме ли ги?

Мнениеот lpafdm » 01 Фев 2016 12:22

Може ли снимки как да се разпознават .Признаци за това дали едно ''Камъче''е или не е диамант. Инструкции за лаици. :)
Ако проблема може да се разреши с пари, това не е проблем, а разход.
Людмил - Видин
Аватар
lpafdm
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 123
Регистриран на: 25 Апр 2014 19:11
Местоположение: Видин

Re: Диаманти-познаваме ли ги, виждаме ли ги?

Мнениеот tirex » 03 Фев 2016 15:13

;) намираш...
по-твърди циркони
и може да се окажат
диаманти, впоследствие след тестове.
Т'върдостта е основното, ама има и др.
y6y6y7
Аватар
tirex
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 254
Регистриран на: 29 Яну 2015 16:15
Местоположение: гадния град

Re: Диаманти-познаваме ли ги, виждаме ли ги?

Мнениеот Repata » 03 Фев 2016 16:07

Първите български елмази са скрити в черни графитени ризи. Намериха ги в Родопите - природната съкровищница, от която може и нищо да не остане, ако не се прекъсне веригата бракониери-прекупвачи-колекционери

Кутийката е с размери на кибрит, а в нея подрънкват двадесетина черни зрънца с големината на маково семе, остъргано от кифла. Първите български диаманти не блестят и никой не напира да ги заключва в сейф. Не ги оставят да се търкалят съвсем на открито по професорските бюра в Нов български университет единствено от страх, че чистачката може да ги помисли за боклук.
Невзрачният вид на елмазите обаче не намалява с нито един карат значението на откритието, което направиха двама учени - шефът на департамент “Науки за Земята и околната среда“ проф. д-р Рангел Гюров и директорът на магистърска програма “Гемология“ в НБУ доц. д-р Харизан Харизанов. Никой преди тях не беше опитвал да докаже оспорваната и днес теза, че диаманти може да има не само в южноафриканските кимбърлити, а и в родните еклогити. Доста от колегите им все още не могат да повярват, че е възможно в нашите скали да се крие такова потенциално богатство. “Това ме подсеща за вица за шопа
който се спрял пред клетката на жирафа в зоологическата градина и рекъл: “Те такова животно нема!“, смее се проф. Гюров. И преди 10 години, когато експедиция се натъкнала на диамант по река Марица, скептиците настоявали, че е случайно изпуснат. След като и гърците обявили, че са намерили диаманти в тяхната част на Родопите, броят на неверниците понамалял. За да оборят всички останали, двамата откриватели са пратили мостри от родните елмази и скални проби в Русия, една от водещите страни в добива на диаманти.
Преди да покажат на света малките черни зрънца, доцент Харизанов обработил към два кубика скали по специална технология. Гемологът (от гръцкото гемма - скъпоценен камък) е сред най-добрите ни специалисти по ювелирните находки и може да обясни защо българските диаманти не изглеждат като онези от годежните пръстени на холивудските звезди. Просто нашите песъчинки са с черна “риза“ от графит, другата модификация на въглерода.
Руснаците казват “рубашка“ а в сърцевината “ е самият диамант.
Колкото до качествата на намерените елмази, не може отсега да се твърди дали те и занапред ще са само дребни и неизползваеми в бижутерията, или не. “По-рано се смяташе, че около 80 процента от всички добити по света диаманти отиват в промишлеността - електроника, металорежещи машини, сондажни коронки и други подобни области, за които е необходима пределна твърдост, както и устойчивост спрямо киселини и основи. Сега повече от 95 процента са извън бижутерията - ювелирната индустрия се пренасити. Но в Швейцария например започнаха да правят часовници от пресован диамантен прах, тях и валяк не може да ги унищожи. Аз съм убеден, че скоро ще бъдат намерени и разсипни диаманти у нас, може и по-големи да има сред тях. Но не сме ние, които трябва да кажем - дайте да отидем да разработваме диамантени находища, нито ще изчислим колко рентабилно е това. Нашата работа е в областта на науката“, казва проф. Гюров.
Според него вече е крайно време ясно да се каже, че България е богата на суровини страна, и да се погледне по-сериозно на раздаването на концесии. “Геолозите знаят, че в Добруджа се намира най-голямото находище на въглища в Европа, но 30 години СССР не позволи на България да го разработи. Имаме и петрол, и газ, а Родопите са уникални по разнообразие и количество на руди. Ами че там е най-голямото находище на опали, простира се поне на 30 километра!“, махва с ръка професорът и като илюзионист вади отнякъде жълтеникаво парченце - дехидратиран опал от повърхността на находището. Сигурен е, че по-надолу ще има и от благородния - онзи, дето го монтират по скъпите накити.
“Колкото до златото, за Ада Тепе се знае, че има, защото вече се работи в открит рудник. Но на поне още три места в Родопите залежите са големи и се притеснявам, че пак ще ги дадат на чужденци на концесия. Западни фирми вече са научили, че има злато в Татул, до половин година и там ще започнат да го вадят, ще видите. Българите засега остават на ниво ентусиасти, които поединично търсят злато - по Арда, край село Стремци, край Женда, Мост и особено около Долно Черковище - знам, че в “джобовете“ там са намирали и по 200-300 грама от 22-каратово.
Родопите са българският Клондайк още от тракийско време“, сигурен е професорът. Съжалява само, че не всички археолози приемат да работят в сътрудничество с геолози. Навремето участвал в проучванията около Перперикон с Александър Фол и Валерия Фол и стигнал до заключението, че мястото е било златна мина в древността. Помогнал за локализирането на галерии, дълги над 16 км. Оттогава поддържа тезата, че повечето тракийски светилища са изградени над съоръжения за добив на злато. Проф. Гюров е готов да се защити с гръцки паралел - древният рударски център Лаврио под Атина: “Нека видят там начина на добив с нагряване и разпукване на скалата, пък после може да се запитат дали не са в българските Родопи!“
Другата теза, над която мисли да поработи, е за смесването на културите в рударството - тракийска, римска и египетска. Току-виж и маската на Тутанкамон
се оказала от наше злато “Съвсем сериозно мога да твърдя, че кремъци от нашите земи са стигнали поне до Троя - археологът проф. Иван Гацов ни донесе скоро артефакти оттам. А когато водихме студенти на практика в Турция, разпознахме като български голяма част от камъните в съкровищницата на един от султанските дворци - дано само да ни разрешат да ги изследваме“, надява се Рангел Гюров.
Единственото, което може да пресече желанието му да говори още по темите за богатствата на България, е конкретният въпрос къде точно в Кърджалийско са намерили първите диаманти. Не за друго, а защото знае каква истерия може да разпали и колко вредно може да се окаже това за Родопите. Витоша вече е превърната в лунен пейзаж от неконтролираното ровене и къртене за турмалини, защо да провокира нещо подобно на юг, докато държавата не е затегнала контрола?
Три закона засягат въпроса за опазването на минералите но на практика нещата не изглеждат добре. Този за подземните богатства споменава скъпоценните и полускъпоценни камъни като изключителна държавна собственост, правейки уговорката, че събирането на минерални образци от повърхността с нетърговска цел не влиза в сметката. На хартия най-строг е режимът в резерватите и националните паркове според Закона за защитените територии. Такива са Пирин, Централният Балкан, Рила, а и някои части от Родопите. Въпреки че там изрично се забранява събирането на вкаменелости и минерали, от рилските изумруди почти нищо не е останало, а ясписите от околностите на Момчилград и сега се събират и продават на частно без проблем, твърдят гемолозите. Управлението и контролът в защитените територии е задължение на Министерството на околната среда. Глобите, които неговите служители могат да налагат, са от 5000 (“за маловажни случаи“, но не се уточнява какви) до 5 000 000 лева
Законът за опазване на околната среда предвижда и национален мониторинг над геоложката среда, и грижа за минералното разнообразие. Но май нищо не се прави, за да не изтече то зад граница.
“Трафикът на ценни образци процъфтява, редки минерали се изнасят под формата на учебни колекции, а митничарите дори не могат да различат евтиния камък от уникат за 100 000 лева“, твърдят двамата учени. Имали идея да направят курс, за да научат формените кое е важно да си остане у нас, и кое - не, но не срещнали отклик. А понякога късче ахат или съчетание от кристали струвало повече от най-едрия и бляскав диамант. Истинската му цена може да се получи зад граница, на борсите, където се търгуват и български образци. Излиза, че колекционерството в гемологията е по-опасно и от това в археологията. Защото ако дори един тракийски златен венец на двадесетина века може да има аналог, за някои гемоложки находки се изискват милиони години работа на природата и няма как да бъдат повторени.
Като знаели, че у нас се вихри “гемоложко бракониерство“, някои чужденци идвали специално, за да купуват на безценица камъни. “Сред тях има много американци и германци, но най-сериозни количества изтичат към Гърция“, ядосва се проф. Гюров. Доцент Харизанов си води списък
на унищожените находки – опосканата ахатова “нива“ край Кърджали е на първо място. Някога хората там се препъвали в полускъпоценните камъни, а когато наскоро завел студенти, за час и половина 15 души намерили само два ахата. Аметистите от Маджарово вече са потънали в частни колекции, малахитът от Елаците е разфасован и отнесен, флуоритът от Михалково и Славянка е на свършване. Най-ценните образци са в частни ръце, а не в музея “Земята и хората“, твърдят двамата учени.
“Няма нищо лошо в частните колекции, стига да не са събирани с унищожаване на скали, да не се върши търговия и да не се изнася извън България. Но бракониерството и трафикът са толкова безогледни, че потърсихме министър Долорес Арсенова, за да “ кажем, че нещо трябва да се направи по въпроса. Тя обеща да ни окаже съдействие. Ще опитаме да опишем редките камъни и всички находки да влязат в защитени територии, където никой да няма право да счупи нито едно кристалче, а ако го направи, да не му се размине. Така е по света“, завършва проф. Гюров.
Казват, че в минероложкия туризъм има много потенциал, само някой трябва да се сети да го разработи и у нас. Тогава опазването на природното ни богатство чисто и просто ще се самофинансира.

СКЕПСИС

Мнозина наши геолози и гемолози все още се дистанцират от “шумотевицата“ около диамантите. На някои изобщо не им се вярва, че може да се намерят дори елмазени прашинки в български скали. Ст. н. с. Елена Димитрова не е от тях. Тя е специалист по петрография, с голям опит в областта на магмените и метаморфните скали. Има 40-годишен стаж в геологическия институт на БАН и се смята за откривател на еклогитите в България, тъй като за пръв път ги намира в Ихтиманска Средна гора и ги описва в свой научен труд през 1982 г. Няколко години по-късно еклогити са локализирани и в Източните Родопи. Още тогава те са гледани под микроскоп, но техниката не е достатъчно съвършена, за да се “разконспирират“ черните точици на диамантите. “Днес никой не би трябвало да оспорва откритието на професор Гюров и доц. Харизанов. Поздравявам ги за него. Но трябва да се уточни, че находищата на “майчината скала“, в която е скрита диамантената прашинка, са рядко срещани у нас и са малки. Добивът им за промишлени цели според мен е невъзможен“, опасява се Елена Димитрова.
кърджалийски картинки Алтън газим, гладни ходим

Искра Ценкова

Думата “алтън“ раздвижва родопското селце Женда, което гемолозите броят за едно от най-богатите на разсипно злато в потоците. Шепа баби, омотани в шарени шалвари, се изсипват от каменните къщурки насред едничкия селски сокак. “Йок алтън. Йок!“, клатят глави жените и ни оглеждат подозрително. “Мъже в селото няма. Всички са се юрнали из балкана“, превежда баба Айше, само тя говори български.
“Златотърсачи ще намерите в Комунигово. Питайте за Ерджибале“, упътва ни шофьорът на спрялото накрай селото такси, което хич не се вписва в местната приказка. Няма човек в селото, който да не познава Ерджибале. Той държи ключа от склада на селкоопа, но има и хоби. Поласкан, че известността му е стигнала чак до ушите на София, Ерджибале не иска много навиване, преди да се впусне в приказки. “Алтън газим, гладни ходим. Всичко в околността е златно - реките влачат злато, скалите са златни, а пендарите сами изскачат изпод земята. Онова, женденското съкровище само излязло след един пороен дъжд край крепостта до селото още по Татово време. Като почнали да извират едни монети изпод земята - златни, бронзови, сребърни... Народът пълнел кофа след кофа“, разказва Ерджибале. Той и досега предпочита да ровичка под земята за скрито имане, вместо да чука по скалите за някакви си там диаманти, дето още никой не ги е виждал, или да сее пясък като пришълците. Убеден е, че отдолу има несметни подземни богатства. Преди време кметът на съседното село Боян Ботево му показал книга за съкровището на Емин ага. Според описанията “ имането трябвало да е някъде тъдява. В края на книгата пишело: “Нищо чудно богатството на Емин ага да се намери под водите на Олу дере.“ Лошото е, че не само край Комунига тече река с такова име. Оттатък Кърджали има още няколко.
Да търсят скрито имане у нас идват “колеги“ и от съседна Гърция “Гърците са хептен мафиоти. Идват въоръжени като за война“, разказва Ерджибале. Малкият Йорго, Бог да го прости, дошъл веднъж с иманярска карта и страхотна техника. Според описанието на картата трябвало да открият цял казан със злато. Техниката яка, с 6 железни батерии. Но забравили кабела в Гърция. Късмет...
“То май да “ловиш“ речно злато има повече сметка“, замисля се Ерджибале. Един приятел, шеф на геоложкото проучване, му казал - вашите реки са пълни със злато. Топнеш ли се в Олук чешме, не ти трябва златна баня! Зад Комунига се вие Казъл дере, наоколо обикаля Яйла, а що злато се търкаля край мините на Сърница... Тия, дето имат техника за промиване на пясъка, са добре. Преди време друг приятел му се похвалил с буца, извадена от реката. “Виж какво парче злато извадих“, казал му. Гледал, гледал Ерджибале черното въгленче и си помислил - “Що ме будалка тоя?“.
“Е в това парче ще се спъна и ще го изритам. Като се каже злато, гледам за нещо жълто и лъскаво, а то като катран! Тая работа не е за всеки. Не става само с гледане. Ако така се прихващаше занаят, кучето ще е касапин“, смее се Ерджибале, но се замисля. Май си струва да запретнеш крачоли и ръкави.
Преди време пък наели някакъв специалист със скенер. Осем дни стоял, плащали му по 100 долара на ден. Пуснал техниката човекът и почнал - тука има нещо, тука - също, накрая, като се засилила оная ми ти техника в посока Хасково... “На 7-8 км въздушно от Комунига има над 20 тона злато. Може да е златна жила“, отсякъл специалистът, който и с държавата си имал вземане-даване по тези въпроси.
“Ама освен техника ти трябват и верни приятели. Гледаш го отвън приятел, а като заприижда златото, кой знае какво ще изскочи вътре от него. Златото променя човека“ - казва Ерджибале. И затова хем го търси под земята, хем го е страх да не го намери. А докато го споходи късметът, се осланя на тютюна - всички разчитат на него. Почти пред всяка къща са окачени гердани със сушени листа. Ненапразно му викат зеленото злато.


На пазара: Леваев срещу Опенхаймер

Мая Цанева

Допреди десетина години De Beers на Николас Опенхаймер беше монополист в диамантената сфера. В началото на 90-те израелският магнат Лев Леваев и неговата компания Leviev Group нарушиха комфорта на доайена в бизнеса. Днес спорът за първенството на най-бляскавия пазар прилича повече на война, отколкото на конкуренция.
От едната страна е наследникът на транснационалната империя с над 100-годишна история Николас (Ники) Опенхаймер, внук на германския емигрант Ърнест Опенхаймер, открил в ЮАР своето призвание - диамантите. Основите на фирмата му поставил англичанинът Сесил Джон Родс, купил за 6300 фунта стерлинги фермата на братята Де Бирс край река Ориндж в Кимбърли, ЮАР, през 1860 година. Тъкмо започвала първата диамантена треска и Родс обединил сили със съседа си по парцел - Чарлз Рад. После двамата платили за основния кимбърлийски рудник 5 млн. фунта, взети назаем от банка “Ротшилд“. На 12 март 1888 г. се появила компанията De Beers Consolidated Mines Limited. За две години тя обсебила добива на диаманти в района. Опенхаймер я оглавил след смъртта на Родс, издигайки се от обикновен дилър до шеф на управителния съвет и основен собственик. Синът му Хари превърнал De Beers в световен монополист.
Пред третия от династията - Николас, сега стои сложна задача. Империята печели 4.5 млрд. долара годишно, но никога няма да бъде толкова мощна, колкото по дядово време. Процесът на разпадане все пак може да се забави - дори когато основният противник Leviev Group (засега 2.5 млрд. долара годишно) е толкова агресивен.
Роденият в Ташкент Лев Леваев стартира със завод за обработка на диаманти в Израел през 1987 г.
Няколко години по-късно той отваря още 12 фабрики и стъпва в Москва със завода за преработка на диаманти “Руис Даймъндс“. По молба на руското правителство се включва в “съживяването на бизнеса с елмази“, изкупувайки дялове в държавното добивно предприятие АЛРОСА и затваря цикъла на производство. С това застрашава интересите на De Beers, които от 1959 г. имат преференциален договор с държавното дружество “Союзпромекспорт“ да изкупуват и изнасят местните диаманти. През 90-те нещата вече са различни - руските производители сами пласират навън до 15% от необработените диаманти
Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.
skype:repata.repata facebook:repata repata
0876662270
ЧЕСТ е голяма дума,която трудно се побира в малки хора
Аватар
Repata
Администратор
Администратор
 
Мнения: 1834
Регистриран на: 24 Яну 2014 19:54
Местоположение: Бургас


Назад към Видове минерали

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Free counters!