Специализиран форум на Български Златотърсачи


ЧАСТ ОТ ФОРУМА СЕ ВИЖДА САМО ОТ РЕГИСТРИРАНИ ПОТРЕБИТЕЛИ!

Виктор Шаубергер

Всякакви статии свързани с хобито.

Виктор Шаубергер

Мнениеот RepataGold » 18 Фев 2014 22:53

Виктор Шаубергер (1885-1958), обикновен горски, е направил, вероятно, най-фундаменталните открития на ХХ век и със своята техника на завихрянето е открил за човечеството съвсем нови източници на енергия. Виктор Шаубергер, човекът написал тези думи преди повече от 50 години, бил необикновен. Човек, изпратен от Бога, за да върне на "просветените" хора древното знание за същността на водата. Безкомпромисно честен човек, напълно предан на природата. Човек, който през целия си живот се борил неуморно и накрая, сломен, умрял в бедност и самота.
Но той оставил наследство, безценно богатство, а знанията продължават да вдъхновяват и се превръщат в осново на множество поразителни разработки. А всъщност Виктор Шаубергер е открил само това, което отдавна е било известно на инките, монголците, древните критяни и тибетските монаси - че всяка вода се завихря, и ако й се позволи да тече по естествен начин, може да създаде истинско чудо.
Познанията на Виктор Шаубергер били революционни. Те опровергавали няколко закона на хидрологията и излезли далеч извън рамките на това, което ние, хората, знаем за водата. Учудващото е, че много учени до момента не разбират това, за което той е говорил. Един от тях, проф.Вилхелм Балтерс бил принуден чистосърдечно да си признае: "Как да разберем езика на Шаубергер, щом работите му принадлежат на бъдещето!" Но бъдещето вече настъпи!
Нека се върнем назад, към корените на Виктор Шаубергер. Той е роден през 1885 в провинцията, в австрийското с. Плекенштен, като пето дете от общо девет. Чичо му бил последния императорски офицер в Бад-Ишле по времето на Франц-Йосиф. Баща му работел като главен лесничей, както и дядо му, прадядо му и прапрадядо му. Виктор бил истинско "дете на гората": по цели дни бродел сам из глухата, покрита с вековна гора местност около Плекенштейнското езеро и наблюдавал природата толкова отблизо и толкова внимателно, както днес малко хора са способни. Бащата на Виктор искал да изпрати сина си в университет, за да учи там лесовъдство. Но Виктор отказал, той смятал, че преподавателите само ще изкривят непредубеденото му естествено виждане за природата, както вече се случило с брат му, затова учил в обикновено училище за лесничеи и станал горски. Първия район, който охранявал, принадлежал на княз Адолф фон Шаумбург-Липе: това били 21 хектара почти недокосната вековна гора до Стейерлинг. Шаубергер обичал тази девствена гора, която едва ли била виждала хора. Недокоснатата природа на гората му позволила да получи първи впечатления и да проникне в същността на водата, която особено интересувала Виктор.
Силата на охладената вода

Първото, което разбрал Шаубергер било, че водата не обича слънчевата светлина. Например в гората отдавна имало извор, покрит отгоре с колибка от камъни. По-късно тя се срутила и изворът останал открит за слънчевите лъчи и незащитен. Скоро той пресъхнал внезапно и никой не разбрал защо. Но когато над него отново построили каменната колиба, водата се върнала. Още за древните римляни било известно, че винаги покривали изворите с каменни плочи, с малък кръгъл отвор за водата, в който слагали отточна тръба, но така, че през нея да не прониква въздух.
Водата обича сянката. Затова всички изворчета се крият в гъстата гора или дълбоките пукнатини на скалите. Дърветата и храстите по бреговете, които хвърлят сянка над водата защитават естествено течащите реки и ручеи. Освен това, Шаубергер наблюдавал, че придошлата високо вода по време на топенето на снеговете (водата се затопля) създава плитчини от дънни наноси, които често през студените и ясни нощи (водата се охлажда) се разнасят сами. Оттук той направил извод, че подемната сила и силата на засмукване на водата достигат своя максимум, когато температурата й е ниска и тече свободно.
За първи път той го доказал през зимата на 1918 г., когато заради войната Линц изпитвал голям дефицит на дърва. В планината, в Прилгебирге били отсечени много дървета, но не достигали товарни животни или достатъчно големи ручеи, по които да спуснат дървесината. И тогава неизвестния на никого горски Шаубергер се наел да спусне дърветата в долината и избрал за целта малък планински ручей, пълен с подводни камъни, за който всички експерти твърдяли, че не може да се ползва за транспорт. Именно тогава Виктор Шаубергер за пръв път бил подложен на критика: възгледита му били неправилни, а наглостта му - нечувана. На Шаубергер много пъти му се наложило да вразумява критиците си.
Той дочакал ранното утро, когато водата е най-студена и безпогрешно, в нужния момент, залял сечището с вода. За една нощ, цялата отсечена гора, 16 хил. куб.м. били спуснати в долината. По-късно Шаубергер ще стане известен точно със своите забележителни устройства за придвижване на предмети по водата.
Следващият феномен, който направо омагьосал Виктор Шаубергер, било движението на пъстървата и сьомгата в планинските ручеи. Как успявала пъстървата да замира неподвижно в най-бурните потоци? Как успявала мълниеносно да отплава срещу течението, вместо да бъде носена по течението на водата, и то към повърхността, вместо към спасителните дълбини? Не е ли свързана тази способност на пъстървата с температурата на водата? Речено - сторено: Шаубергер нагрял около 100 л вода и я излял в ручея над мястото, където се въдела пъстървата. Това количество вода не можело забележимо да нагрее ручея, но все пак... След известно време пъстървата почнала да проявява безпокойство, по-често да удря с плавниците. Тя трудно успявала да се задържи на място и скоро била отнесена надолу по течението.
Виктор Шаубергер се питал, как пъстървата успява да преодолява подводните препятствия и водопадите? Защо скача толкова по-високо, колкото по-бурно и стремително пада надолу водата? Той наблюдавал, как пъстървата без да се движи се носи високо в падащата струя и изведнъж със сила се хвърля нагоре по водния поток, ей така. Отговор на въпроса си Шаубергер получил едва след десетки години усилени наблюдения над водата. Днес ни е известно, че всяка сила, материална или нематериална, създава равна по големина противодействаща сила. Точно както торнадото издига чрез завихряне въздушни маси нагоре, за да ги включи после в себе си, по същия начин и естествено течащата (завихрена) вода създава енергия, насочена срещу посоката на движение на водата. Този енергиен поток, който се вижда във водопадите като ярък канал светлина вътре във водната струя се използва от пъстървата. Тя се засмуква нагоре по потока, сякаш е в средата на воден смерч.
Шаубергер направил още едно невероятно откритие: в студена лунна зимна нощ той видял в един вир, образуван от планински ручей, как камъни, едри като човешка глава се издигали от дъното и кръжейки като пъстърви преди големия "скок", се издигали на повърхността на водата и се поклащали отгоре й. Тежки камъни! Шаубергер не вярвал на очите си. Каква сила ги издигала? Това била същата спяща във водата сила на левитацията, която позволявала на пъстървата да "скача".
Наистина, не всички камъни левитирали. Само шлифованите в яйцевидна форма изглеждало, че танцуват по водата без никакво усилие, ръбестите лежали неподвижно на дъното.
Защо? Защото яйцевидната форма е дете на вихъра. От гледна точка на стереометрията тя се образува вътре в хиперболичния вихър, а тъй като водата също се завихря, яйцевидната форма особено лесно реагира на това движнеие и камъните успяват да преодолеят силата на земното притегляне. Всеки може и сам да го провери: вземете кръгъл и тънък висок съд, напълнете го с вода и сложете в него яйце. Щом започнете леко да завихряте водата (например с молив), то ще видите как яйцето бавно се откъсва от дъното и се издига към повърхността, докато вихърът съществува.
"Чудеса на техниката", прекопирани от природата

Тъй като княз Адолф фон Шаумбург-Липе имал финансови проблеми, той решил голяма част от гората, в района на Шаубергер да бъде превърната в пари, но транспортът от отдалечената област изяждал по-голямата част от печалбата. Различни експерти предлагали други начини на транспорт, но никоя идея не била подходяща. Накрая князът се обърнал към своя лесничей и той му обещал да намали транспортните разходи от 12 шилинга на куб. Метър до 1 шилинг.
Преди всичко Шаубергер построил със собствени пари устройство за транспорт по водата с оригинална конструкция . Водният улей бил с дължина 50 км. Той не се спускал към долината по най-краткия път, а извивайки се продължавал напред. Никой до момента не бил виждал подобно нещо. От време на време, Шаубергер изливал вода от улея и добавял прясна вода от планинските ручеи, защото според него стволовете на дърветата по-добре плавали в студената вода.
Виктор Шаубергер разчитал не само на собствените си наблюдения, но и на знанията на семейството си, трупани от последните няколко поколения. Още баща му го учел, че водата под слънчевите лъчи става уморена и ленива, а нощем и особено на лунна светлина била свежа и жива. И дядо му, и баща му умело насочвали потоците за спускане на дървените трупи. Чрез ритмична промяна на завоите, те насочвали потоците така, че водата на места дори се изкачвала нагоре в планината.
Решението, което взел Шаубергер, целяло да придаде на водата правилното движение и температура. Построения от него дървен улей имал напречен разрез, подобен на тъпия край на яйце. Той следвал извивките на планинските долини, защото "водата сама показва съвършено естествения път, по който иска да тече, за да удовлетвори изискванията си, и затова само трябва да следваме желанието й". Задачата на техниката не била да се промени природата, а да се следва давания от нея образец.
Освен това Шаубергер настоявал, че разликата в температурата на водата дори в размките на част от градуса има голямо значение. Това предизвикало невъобразим смях сред хидролозите. Когато Шаубергер добавил, че дори и при човека промяната на телесната температура с две десети вече показва, дали е здрав или болен, бил окончателно сметнат за луд.
Отначало изглеждало, че учените са прави: при първото пробно спускане, дървесината останала да лежи, макар че водата била студена, а насочващите дъгообразни криви били правилно изчислени. Шаубергер бил отчаян. Но тогава му помогнало провидението, с помощта на змия, пресичаща вира пред очите му. Как успяла да се придвижи толкова стремително по водата без плавници? Наблюдавайки движенията на змията, нещо му дошло на ум. Шаубергер се върнал обратно и към дъгообразните криви на улея прикрепил нещо като направляващи релси, които трябвало да придадат на водата движение, подобно на змийското.
Успехът бил поразителен. Огромни дънери, по-тежки от водата бързо отплавали, извивайки се към долината. Възхитеният княз направил Шаубергер главен управител на всички свои гори.Скоро и правителството във Виена чуло за необикновения лесничей и го назначило за имперски консултант по водни устройства. Заплатата на Шаубергер била 2 пъти по-висока от заплатата на специалист с висше образование на същата длъжност. Освен това, тя му се изплащала в злато, което било голямо изключение в онези инфлационни времена.
Борба с учените
Всичко това, разбира се, не помогнало за намирането на приятели сред учените. Също и фактът, че всички копия на устройствата на Шаубергер не работели при експертите и всеки път се налагало да се обръщат лично към Шаубергер, не помогнало да си подобрят отношенията. След като много учени подали в парламента писмен протест срещу завишеното заплащане на Шаубергер, а правителството поискало да го лиши незаконно от заплатата му, безкромпромисният лесничей си направил изводите и се преместил в голяма австрийска строителна фирма. За нея той построил устройства за преместване по вода в много страни на Европа и всички те били оценени като "чудеса на техниката".
Но и тук Шаубергер срещнал противодействие от колегите си - специалисти и техници. Той напуснал фирмата, не толкова заради интригите, колкото заради желанието на собственика, алчен за пари, да печели нечестно от договор с Чехословакия. Когато Шаубергер научил за това, напуснал фирмата.
Но все пак един учен му помогнал - проф. Форгхаймер, един от водещите хидролози по него време. Отначало той се отнесъл доста скептично към Шаубергер, но бързо се убедил в знанията му. Освен това Форгхаймер нямало какво да губи: "Радвам се, че вече съм на 75 години. Няма да ми навреди особено, ако се застъпя за вашите идеи. Ще дойде време и те ще ви разберат."

Форгхаймер организирал форум, на който присъствали много професори, а Шаубергер трябвало да изложи теориите си. Присъстващите не проявили почти никакъв интерес, били иронични и снизходителни. Когато един от тях нахално поискал да му кажат кратко и ясно как се регулират водните потоци, Шаубергер не се сдържал и изтърсил: Като при овена, когато пикае!" Настъпила тягостна пауза. Тогава Форгхаймер скочил и спасил положението, като заявил, че Шаубергер е напълно прав, тъй като водата наистина тече, завихряйки се дъгообразно, както се наблюдава при струята урина. После започнал да изписва по дъската символи и формули, обяснявайки ги в движение. "Нищо не разбрах" признал му после Шаубергер. Но останалите професори започнали да го наблюдават с интерес. Дискусията продължила два часа, като публиката вече се отнасяла към Шаубергер подчертано вежливо и дружелюбно.

Чест прави на Форгхаймер, че изоставил академичната си гордост и открито се застъпил за Шаубергер, чиито възгледи смятал, че не само "откриват нов път в областта на технологията за строителство на язовири и хидротехнически съоръжения", но бил убеден, "че ще дойде ден, когато благодарение на идеите на Шаубергер... околният свят ще се промени". Това е написал преди 50 години в едно специализирано списание.
skype: Repata.Repata
Facebook: Repata Repata. Тел: 0896 844 003: 0884 297 487
Птицата, която седи на клона на едно дърво, не се плаши от разклащането му, не защото има доверие на клона или защото мисли позитивно, а защото има доверие на своите крила.
Аватар
RepataGold
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 340
Регистриран на: 22 Яну 2014 00:03

Re: Виктор Шаубергер

Мнениеот Ickataa » 18 Фев 2014 23:32

На един дъх.Страхотна статия
Ако може да си ОРЕЛ.Не се напъвай да си пръв сред гаргите!!!
Аватар
Ickataa
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 80
Регистриран на: 22 Яну 2014 19:21
Местоположение: Бургас

Re: Виктор Шаубергер

Мнениеот Gomes » 19 Фев 2014 20:07

По-подробно за Виктор Шаубергер може да се прочете в книгата "Изгубените открития" на
Джери Василатос, и не само за него, а и за много други "забравени" откриватели на свободната енергия.
Въобще книгата е много интересна, който я прочете няма да съжалява.
Дърпа се свободно от нета.
Надявам се, че съм бил полезен.Поздрави!!!
Аватар
Gomes
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 36
Регистриран на: 31 Яну 2014 14:10
Местоположение: Кюстендил

Re: Виктор Шаубергер

Мнениеот RepataGold » 19 Фев 2014 20:56

Не случаино качих статията.В нея има много неща които ни касаят........ ;)
skype: Repata.Repata
Facebook: Repata Repata. Тел: 0896 844 003: 0884 297 487
Птицата, която седи на клона на едно дърво, не се плаши от разклащането му, не защото има доверие на клона или защото мисли позитивно, а защото има доверие на своите крила.
Аватар
RepataGold
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 340
Регистриран на: 22 Яну 2014 00:03

Re: Виктор Шаубергер

Мнениеот Eskander » 20 Фев 2014 01:47

При 4 градуса целзий плътността на водата е най-висока.При по-висока или по-ниска температура плътността намалява.
Доколкото знам в природата водата е единствения флуид с такава способност.
Eskander
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 23
Регистриран на: 09 Фев 2014 22:03

Re: Виктор Шаубергер

Мнениеот penko62 » 02 Мар 2017 01:48

Да възродим тази позабравена но много полезна за нас тема .Виктор Шаубергер и неговите наблюдения, открития и експерименти за водата в реките.
Да се ядосваш -значи да страдаш заради грешките на другите
skype:penko62 ; facebook:Penko Valev
Аватар
penko62
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 72
Регистриран на: 22 Яну 2014 20:10
Местоположение: Стара загора

Re: Виктор Шаубергер

Мнениеот penko62 » 02 Мар 2017 01:50

Как да се почистват реките по естествен и евтин начин
  През дългия си живот Виктор Шаубергер имал възможност да наблюдава хармонията на водата и гората. Той разбирал, че без гори скоро няма да има и вода. Виждал недокоснатите планински ручеи там, където се родил : бреговете им били обрасли с мъх, и дори при големи отлагания никога не прелива през бреговете си. 

  Но когато гората била изсичана, първи реагирали ручеите: ставали запуснати, мъхът бил отмиван от водата, дъното на ручея ставало нечисто, покривало се с мръсотия и тиня. Температурата на водата се повишавала, тъй като вече нямало наблизо гора със спасителната й сянка. Впоследствие руслата на ручеите и реките се разрушавали, бреговете се размивали. Силните дъждове и топенето на снеговете предизвиквали наводнения. 

  По тази причина започнали да разработват съоръжения за укрепване на склоновете, обличащи потоците в камък и бетон. Но тези съоръжения изправяли потока на водата и го сковавали като корсет. Водата вече не можела да тече свободно, с бълбукане и завихряне. Тя постоянно се опитвала да разруши съоръженията и да излезе от изкуствения си затвор, което водело до огромни разходи за чест ремонт. 

  В края на 20-те години Шаубергер започнал яростно да се бори против масовото изсичане на горите и съоръженията за укрепване на ручеите, твърдейки, че с горите трябва да се погасяват само лихвите. Самият той, строил по-рано съоръжения за воден транспорт на дървесина, се отказал от тази си работа, когато научил, че с помощта на неговите устройства се изсичат цели гори. 

  Шаубергер знаел, че водата винаги се стреми към възстановяване на своето равновесие: реката сама може да си оправи руслото, стига да й се позволи да тече по естествен начин. Шаубергер смятал, че хората трябва да се намесват не като изправят руслата, а като помагат на реката отново естествено да се пени: "Водният поток никога не се управлява от брега, а винаги отвътре, от течащата среда". 

  През 1929 и 1939 г. той подал заявки за патенти по контрола на планински ручеи и регулиране на реки, според които, с помощта на поставени забавящи елементи, на определени места оста на потока на реката се насочва към средата (тогава течението не размива дъното и не утаява пясък). Шаубергер разработил и метод за смесване на повърхностните топли води със студените дънни води, за да се изравни в даден момент температурата на водата и въздуха. Той знаел, че температурата на водата оказва влияние на поведението на течението на реката. 

  Трагичен пример за умирането на река е Рейн. Някога това бил спокоен, мощен поток с кристално чиста вода, през която се виждало дъното. Нощем повърхността на водата светела с припламващо златно сияние, възникващо от триенето на удрящитесе едно в друго камъчета, откъдето произлязла легендата за златото на Рейн - че джуджетата коват на дъното на реката чудни златни украшения. 

  Когато швейцарското управление на високопланинските гори започнало да сече дърветата в горното течение на Рейн, това нарушило равновесието и реката започнала да се заблатява. За да увеличат скоростта на течението, така че реката сама да си очисти руслото, започнали да изправят Рейн. Тинята обаче се преместила надолу по течението. Наложило се и там да изправят руслото. Най-накрая, цялата река била изправена и като резултат започнало цялостното й заблатяване. Причина за всичко било изсичането на гората: било нарушено не само екологичното равновесие, но и изчезнал ефектът на силно охлаждане (поради изпарението от короните на дърветата, топлината се изсмуква от кореновата система и гората охлажда подпочвените води и почвата). 

  Тъй като на изправените брегове нямало гора, температурата на водата се повишила. Отлаганията не можели да попият в почва та и безпрепятствено се стичали в Рейн, затопляйки обширни области. Наложило се да издигнат още по-високи стени, да изгребват още по-надълбоко, и да пилеят още повече пари на вятъра (за радост на строителните компании). И нищо не можело да се промени в този дяволски кръг.

Пренебрежението на властите към предложенията на Шаубергер
  След голямото наводнение през 1935 г. Виктор Шаубергер предложил на немските власти преди всичко да извършат саниране на Рейн със собствени сили: "Да се издълбае Рейн с 4-6 метра - това е въпрос само на техника. Всичко се решава с регулиране температурата на водата и струва само част от това, което обикновено се изразходва за коригирането на реката". 

  Отлаганията и заблатяването са признаци на това, че течащите води са в стадий на умиране. Тези признаци ще изчезнат, ако на реката се даде нов живот, като й се придаде съответния импулс. 

  Шаубергер смятал да го постигне с помощта на така нареченото "енергийно тяло" - прост елемент за регулиране, имащ съответстваща форму. Той трябвало да придаде на водата описаното по-горе движение. В този случай реката можела да се изчисти сама. В това, че този прост метод помага, Шаубергер вече се бил убедил: "Когато сложих такова енергийно тяло у нас, в Стейерлингския ручей, само за една нощ реката се проми дотолкова, че стотици кубически метра пясък и наноси попаднаха в така наречения пясъкоуловител, а ручеят за една нощ стигна до плътна скала". Този метод на Шаубергер бил изпробван през 1989 в института в гр. Калмар (Швеция) и потвърден в лабораторни условия. 

  Шаубергер описал на властите как вътрешната маса на водата в средата на реката при урегулирането й ще потече по-бързо и следователно, ще отнесе големите наноси (ламинарно движение), а в същото време пенещата се вода по краищата автоматично ще раздроби и смели по-малките наноси (турбулентно движение), докато не се утаят по бреговете като минерален пясък, благодарение на което реката ще има плодородни брегове, на които после ще се появи цялото богатство на растителния свят "и защитавайки я, ще се поклони пред майката на всичко живо - водата". 

  Никой не обърнал внимание на предложението на Шаубергер. Подобен горчив опит имал и три години по-рано - през 1932 г. Шаубергер написал подробна статия за това, което е нужно да се направи, за да може по простичък начин Дунав да се превърне в прекрасната река, която е бил. Статията му била приета в официалния бюлетин на международната комисия за Дунава, която разглеждала предложенията на всички прилежащи към Дунав страни. Когато властите с ужас научили, че статията на Шаубергер е публикувана в такова солидно издание, те, без много да му мислят иззели целия тираж, унищожили го и през октомври 1932 г. отпечатали за огромна сума, над 100 хил. Шилинга ново издание, в което липсвала статията на Шаубергер... 

  И тъй, Дунав и Рейн, а освен тях и множество други реки и до днес, 70 години по-късно, лежат сковани от убиващия живота им корсет, само с разликата, че днес трябва да се борят и с нарастващия обем на отровни химикали, стичащи се в тях.

Поставено от <http://beinsa.info/index.php?option=com_content&view=section&id=9&Itemid=32>
Да се ядосваш -значи да страдаш заради грешките на другите
skype:penko62 ; facebook:Penko Valev
Аватар
penko62
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 72
Регистриран на: 22 Яну 2014 20:10
Местоположение: Стара загора

Re: Виктор Шаубергер

Мнениеот penko62 » 02 Мар 2017 02:03

Силата на охладената вода
  Първото, което разбрал Шаубергер било, че водата не обича слънчевата светлина. Например в гората отдавна имало извор, покрит отгоре с колибка от камъни. По-късно тя се срутила и изворът останал открит за слънчевите лъчи и незащитен. Скоро той пресъхнал внезапно и никой не разбрал защо. Но когато над него отново построили каменната колиба, водата се върнала. Още за древните римляни било известно, че винаги покривали изворите с каменни плочи, с малък кръгъл отвор за водата, в който слагали отточна тръба, но така, че през нея да не прониква въздух. 

  Водата обича сянката. Затова всички изворчета се крият в гъстата гора или дълбоките пукнатини на скалите. Дърветата и храстите по бреговете, които хвърлят сянка над водата защитават естествено течащите реки и ручеи. 

  Освен това, Шаубергер наблюдавал, че придошлата високо вода по време на топенето на снеговете (водата се затопля) създава плитчини от дънни наноси, които често през студените и ясни нощи (водата се охлажда) се разнасят сами. Оттук той направил извод, че подемната сила и силата на засмукване на водата достигат своя максимум, когато температурата й е ниска и тече свободно. 

  За първи път той го доказал през зимата на 1918 г., когато заради войната Линц изпитвал голям дефицит на дърва. В планината, в Прилгебирге били отсечени много дървета, но не достигали товарни животни или достатъчно големи ручеи, по които да спуснат дървесината. И тогава неизвестния на никого горски Шаубергер се наел да спусне дърветата в долината и избрал за целта малък планински ручей, пълен с подводни камъни, за който всички експерти твърдяли, че не може да се ползва за транспорт. Именно тогава Виктор Шаубергер за пръв път бил подложен на критика: възгледита му били неправилни, а наглостта му - нечувана. На Шаубергер много пъти му се наложило да вразумява критиците си. 

  Той дочакал ранното утро, когато водата е най-студена и безпогрешно, в нужния момент, залял сечището с вода. За една нощ, цялата отсечена гора, 16 хил. куб.м. били спуснати в долината. По-късно Шаубергер ще стане известен точно със своите забележителни устройства за придвижване на предмети по водата.

За "носещите се" във водата камъни
I
Следващият феномен, който направо омагьосал Виктор Шаубергер, било движението на пъстървата и сьомгата в планинските ручеи. Как успявала пъстървата да замира неподвижно в най-бурните потоци? Как успявала мълниеносно да отплава срещу течението, вместо да бъде носена по течението на водата, и то към повърхността, вместо към спасителните дълбини? Не е ли свързана тази способност на пъстървата с температурата на водата? Речено - сторено: Шаубергер нагрял около 100 л вода и я излял в ручея над мястото, където се въдела пъстървата. Това количество вода не можело забележимо да нагрее ручея, но все пак... След известно време пъстървата почнала да проявява безпокойство, по-често да удря с плавниците. Тя трудно успявала да се задържи на място и скоро била отнесена надолу по течението. 

  Виктор Шаубергер се питал, как пъстървата успява да преодолява подводните препятствия и водопадите? Защо скача толкова по-високо, колкото по-бурно и стремително пада надолу водата? Той наблюдавал, как пъстървата без да се движи се носи високо в падащата струя и изведнъж със сила се хвърля нагоре по водния поток, ей така. Отговор на въпроса си Шаубергер получил едва след десетки години усилени наблюдения над водата. Днес ни е известно, че всяка сила, материална или нематериална, създава равна по големина противодействаща сила. Точно както торнадото издига чрез завихряне въздушни маси нагоре, за да ги включи после в себе си, по същия начин и естествено течащата (завихрена) вода създава енергия, насочена срещу посоката на движение на водата. Този енергиен поток, който се вижда във водопадите като ярък канал светлина вътре във водната струя се използва от пъстървата. Тя се засмуква нагоре по потока, сякаш е в средата на воден смерч. 

  Шаубергер направил още едно невероятно откритие: в студена лунна зимна нощ той видял в един вир, образуван от планински ручей, как камъни, едри като човешка глава се издигали от дъното и кръжейки като пъстърви преди големия "скок", се издигали на повърхността на водата и се поклащали отгоре й. Тежки камъни! Шаубергер не вярвал на очите си. Каква сила ги издигала? Това била същата спяща във водата сила на левитацията, която позволявала на пъстървата да "скача". 

  Наистина, не всички камъни левитирали. Само шлифованите в яйцевидна форма изглеждало, че танцуват по водата без никакво усилие, ръбестите лежали неподвижно на дъното. 

-
   Защо? Защото яйцевидната форма е дете на вихъра. От гледна точка на стереометрията тя се образува вътре в хиперболичния вихър, а тъй като водата също се завихря, яйцевидната форма особено лесно реагира на това движнеие и камъните успяват да преодолеят силата на земното притегляне. Всеки може и сам да го провери: вземете кръгъл и тънък висок съд, напълнете го с вода и сложете в него яйце. Щом започнете леко да завихряте водата (например с молив), то ще видите как яйцето бавно се откъсва от дъното и се издига към повърхността, докато вихърът съществува.

Поставено от <http://beinsa.info/index.php?option=com_content&view=section&id=9&Itemid=32>
Да се ядосваш -значи да страдаш заради грешките на другите
skype:penko62 ; facebook:Penko Valev
Аватар
penko62
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 72
Регистриран на: 22 Яну 2014 20:10
Местоположение: Стара загора

Re: Виктор Шаубергер

Мнениеот penko62 » 02 Мар 2017 02:21

Да се ядосваш -значи да страдаш заради грешките на другите
skype:penko62 ; facebook:Penko Valev
Аватар
penko62
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 72
Регистриран на: 22 Яну 2014 20:10
Местоположение: Стара загора

Re: Виктор Шаубергер

Мнениеот penko62 » 02 Мар 2017 02:27

http://mazeto.net/index.php?topic=981.0 -още един форум с тема за Шаубергер
Да се ядосваш -значи да страдаш заради грешките на другите
skype:penko62 ; facebook:Penko Valev
Аватар
penko62
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 72
Регистриран на: 22 Яну 2014 20:10
Местоположение: Стара загора

Re: Виктор Шаубергер

Мнениеот penko62 » 02 Мар 2017 02:30

Да се ядосваш -значи да страдаш заради грешките на другите
skype:penko62 ; facebook:Penko Valev
Аватар
penko62
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 72
Регистриран на: 22 Яну 2014 20:10
Местоположение: Стара загора

Re: Виктор Шаубергер

Мнениеот penko62 » 02 Мар 2017 02:47

ЦИТАТ:Научната клика била толкова възмутена, че се предизвикали много спорове, и се възпроизвели много съдебни дела срещу Шаубергер от всякакъв род. Стигнало се до там, че Шаубергер сключил бас с водещите умове в областта за времето - инвеститорите и научната общност се съгласили да изпълнят проекта му, ако при пуска на водата Шаубергер застане на върха на стената на своя бент, докато той се напълни. Този бас бил и нотариално заверен.


Изпълнили язовира на Шаубергер с формата на надлъжно разрязано яйце. Най-широката му част била изцяло скована от дървени дъски. Шаубергер застанал отгоре на стената, и пуснали водата.
Дървеният бент не помръднал. Всички съдебни обвинения били снети.

Шаубергер обяснил, че ключът е във водните течения - ако бъдат така направлявани, че да се конфронтират едно - друго, конфликтът няма да излезе извън тяхната система, и силата на водата ще се самопогълне, без да оказва натиск на стената.
Не само това, но с времето се забелязало и друго: от язовира на Шаубергер почти нямало изпарение, а по дъното му не се образувала тиня.
Да се ядосваш -значи да страдаш заради грешките на другите
skype:penko62 ; facebook:Penko Valev
Аватар
penko62
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 72
Регистриран на: 22 Яну 2014 20:10
Местоположение: Стара загора

Re: Виктор Шаубергер

Мнениеот penko62 » 02 Мар 2017 03:15

ЦИТАТ: СВЕТЛИНАТА е другото нещо, което убива водата на място. Когато един извор бъде изложен на светлина, той пресъхва. Веднага когато му се построи навес и му се осигури сянка, изворът тръгва отново. Не се връзвайте на ню-ейдж идеята, че водата се зареждала на слънце - това са глупости.
Всяка една река тече СРЕЩУ СЛЪНЦЕТО. Защо? Защото с оглед на въртенето на Земята, ако реката тече срещу слънцето, тя ще бъде изложена най-кратко време на светлина! Нивелацията на терена няма никакво значение - дори и да я грее от ниското, водата започва да оказва корозивен натиск на възвишението, докато не стане ниско, и в даден момент ще мине през него (може би създавайки природна забележителност). Но в повечето случаи наклонът съвпада със сенчестата зона.

Всяка река има един по-плодороден бряг, и един по-гол бряг. По-голият бряг винаги е онзи, който е сенчест, а по-плодородният винаги е онзи, който е по-огрян. Това се случва поради вътрешната динамика на потока - поради разликата в наляганията, в почвата на по-осветения бряг се отлагат повече минерали от съдържанието на водата, правейки този бряг по-плодороден.
От това произлиза грешното вярване, че водата обича слънце. Всъщност, правейки огрения бряг по-плодороден, водата стимулира развиването на растителност, която да я скрие от слънцето. Хората взимат това грешно схващане, и заради невежеството си го повтарят в онези ситуации, в които не говорим за река, а за стояща вода в съд - излагат го на слънце и си мислят, че водата става по-плодородна. По този начин само си вредят!!!


Когато реката има тези условия - натурално корито (почва) и сянка, нейната вътрешна динамика е жива и реката има голяма сила да разтваря вещества в себе си (като по този начин облагородява земите, през които минава) и има голяма подемна сила (течението й увлича предмети и ги отлага в морето/океана).

Когато една река обаче бъде отклонена от курса си, когато бъде зазидана в бетоново корито, което да я задуши, когато й бъде придаден прав като магистрала курс, който да не й позволи да поддържа вътрешната си торсионна динамика, и когато бъде изложена на слънце без никаква сянка... реката губи способността да разтваря, губи подемната си сила, затлачва се, размътва се и губи живия си облик и почва да тече като някаква гъста маса.
Да се ядосваш -значи да страдаш заради грешките на другите
skype:penko62 ; facebook:Penko Valev
Аватар
penko62
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 72
Регистриран на: 22 Яну 2014 20:10
Местоположение: Стара загора

Re: Виктор Шаубергер

Мнениеот penko62 » 02 Мар 2017 03:28

ЦИТАТ : За да може водата да попие в почвата, почвата трябва да е с по-ниска температура от водата. Колкото повече почвата е по-топла от дъждовната вода, толкова повече водата не може да попие в нея, образуват се локви и кал, а оттам - свлачища. Същото е, когато поръсите гореща контлонна плоча с вода - образуват се подскачащи от горещата повърхност сферички, които се опитват да я напуснат и да отидат при по-студена повърхност.
Растителният свят изстудява почвата. Затова, когато дойдат едни вуйчовци, и изсекат цялата дървесина, това повдига температурата на почвата и увеличава изпарението.
- когато вали, водата не попива, а се образува кал и свлачища
- изпарението след дъжда е голямо, и почвата изпръхва
- почвата изсъхва още повече
- следващите дъждове стават по-големи над тази зона, заради увеличеното изпарение
- започват да се редуват засушавания и поройни наводнения
- образува се пустош
Ако река минава през изсечена зона:
- тя става изложена на светлина и температурата й се покачва
- подемната й сила изчезва и тя спира да се вкопава и да задълбочава коритото си
- поради отсъствието на подемна сила, реката вече няма способността да завлачи утайките до делтата
- утайките започват да се трупат на дъното, при което коритото започва да става плитко
- плиткото корито повдига нивото на реката, и това срутва бреговете й
- срутените брегове запушват реката, и тя няма силата да разкара запушването
- реката прелива
- водата не може да попие, поради липсата на растителност и прекалено топлата почва
- всичко наоколо се удавя, и с времето се образува блато... когато микро-флората и микро-фауната започнат да гният, започват да се трупат отрови

Когато тези неща се случват в глобални мащаби - а те от много десетилетия се случват в глобални мащаби - това увеличава цялостното изпарение на вода.
- когато цялостното изпарение е по-голямо, валежите са повече и по-големи
- увеличава се влажността в атмосферата, и това повдига температурите (глобално затопляне)
- зимите стават по-меки
- по-меките зими позволяват по-голям снеговалеж
- снеговалежите стават все по-големи, докато снежната покривка от новата зима не завари снежната покривка от миналата зима
- снегът вече не може да се стопи, и започва да се натрупва
- следва нова ледникова епоха

Еко-системата се рестартира.

Крайно време е човекът да си даде сметка, че планетата няма нужда от спасяване. Тя ще се рестартира сама. Човекът трябва да спаси еко-системата, преди човекът да стане този, който има нужда от спасяване.


Междудругото Шаубергер е възстановявал умъртвени и прелели реки. По негови открития, първите няколко метра и първият завой, който реката прави от извора нататък, съдържат достатъчна информация, за да се предвиди целият й *урс до самото й вливане в океан/море. Шаубергер предвиждал курса на умъртвени реки... след това преди затлачването им поставял на речното дъно плувка:

Тази плувка поддържала динамиката на реката след себе си по изкуствен начин. Това възстановявало подемната й сила и силата й да разтваря. Реката успявала да превъзмогне срутените си брегове, да занесе утайките до вливането, и да възстанови коритото си.[attachment=0]Eiverwirbler.jpg[
Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.
Да се ядосваш -значи да страдаш заради грешките на другите
skype:penko62 ; facebook:Penko Valev
Аватар
penko62
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 72
Регистриран на: 22 Яну 2014 20:10
Местоположение: Стара загора

Re: Виктор Шаубергер

Мнениеот penko62 » 02 Мар 2017 03:38

http://xcombg.net/index.php?topic=904.0 - Цитатите и още инфо са от тук
Да се ядосваш -значи да страдаш заради грешките на другите
skype:penko62 ; facebook:Penko Valev
Аватар
penko62
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 72
Регистриран на: 22 Яну 2014 20:10
Местоположение: Стара загора


Назад към Статии

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Free counters!