Специализиран форум на Български Златотърсачи


ЧАСТ ОТ ФОРУМА СЕ ВИЖДА САМО ОТ РЕГИСТРИРАНИ ПОТРЕБИТЕЛИ!

Голямо краденье

Всякакви статии свързани с хобито.

Голямо краденье

Мнениеот Repata » 04 Фев 2016 10:43

Подземните богатства са изключително държавна собственост и според чл. 16 от Конституцията трябва да се управляват в интерес на обществото

За съжаление, през последните 10-15 години подземните богатства на България /които следва да се управляват в обществена полза/ са заграбени от чужди и наши /икономически кръгове/ олигарси, с активното участие на цялата политическа мафия в страната. /Това им позволява да ползват приходите от продажбата на добиваните богатства за собствена полза.

Самото определение на понятието „подземни богатства“ подсказва, че те могат да бъдат преработвани до крайни продукти за бита или професионалните сфери, като добавената стойност на готовите продукти надвишава многократно тази на суровините, а ползите за икономиката и местното население са неизмерими. Това означава управление в обществена полза.

Работата на сектора понастоящем може да се окачестви не само като грабеж, но и геноцид срещу народа на България. Престъпната експлоатация на подземните богатства на България се извършва посредством мощности, изградени за сметка на държавата и данъкоплатеца, но ползите от нея са за един тесен кръг от лица. Тя също е изгодна за чуждестранни преработвателни индустрии (Австрия, Белгия, Германия), оставяйки стотици хиляди безработни в България.

Много се говори днес, че българинът е докаран до ръба на мизерията. Но нито един политик, икономист или анализатор не се впуска да разнищи истинските причини за тежката мезо- и микроикономическа ситуация. Порядките в добивната индустрия, както и режимът на концесиите, са основната причина за постоянния икономически спад и липсата на реална икономика. Истината е, че добивът на суровини, продажбата им в суров вид на международния пазар, както и активното разработване на национална преработвателна промишленост, са били може би най-мощният двигател на българската икономика дълго време преди 1990 г. Борбата с престъпното ограбване на суровините на България трябва да започне може би с развенчаването на мита, че България е бедна на суровини държава.

У нас се намират най-голямото находище на мед в Европа, както и най-голямото находище на злато – отново на стария контитнент. Вместо тези природни дадености да се ползват за повишаване на икономическия потенциал на страната, те пълнят джобовете на малцина.

Историята на заграбването на тези стратегически за икономиката ресурси и тяхното престъпно изнасяне в чужбина като суровини, а не като готови продукти с акумулирана принадена стойност, е кратка и съдържателна, и може да се раздели на два основни етапа:

– Завладяване на построените и действащи добивни мощности (мини, заводи и др.) и експлоатираните (добиваните) от тях подземни богатства в страната;

– Завладяване на неразработените, но проучени и препроучени с държавни средства находища на подземни богатства.

ПЪРВИ ПРЕСТЪПЕН ЕТАП

До 1995 г. добивните мощности (мини, заводи, сонди, проучвателна апартура) са държавна собственост, построени със средства на българския данъкоплатец. За размера на инвестициите можем да съдим от трите милиарда долара, изразходвани за проучването, проектирането, строежа и въвеждане в експлоатацията на някои от най-големите комбинати за производство на концентрати за цветни и благородни метали в страната – Асарел-Медет, Елаците и Челопеч. Преработката на концентратите до метали се е извършвало в Медодобивния комбинат в гр. Пирдоп, струващ на данъкоплатеца други 2 милиарда долара.

Асарел-Медет + Елаците + Челопеч = 3 мрд. долара

Медодобивен комбинат гр. Пирдоп (преработване) = 2 мрд. долара.

/Успоредно със строежа да добивните мощности са строени и разработвани заводи, производствени мощности и комбинати, които да преработват българските суровини до машини и предмети за крайна консумация и потребление в бита и промишлеността./ България не е допуснала износа на суровини, а само на готови продукти от тях – ел. двигатели, ел кабели, трансформатори и т.н.

Четирите комбината (Асарел-Медет, Елаците, Челопеч и комбината в гр. Пирдоп), на обща стойност от 5 милиарда долара, са подарени с приватизацията през 1999 г. за 5 милиона долара или 1000 пъти по-малко от стойността на самото им строителство.

Комбинатите са подарени от синьото правителство на Иван Костов на подставени лица като Лъчезар Цоцорков, бивш комсомолски секретар и партиен секретар на Асарел-Медет, и Цоло Вутов, партиен секретар на НИПРОРУДА. Челопеч е подарена на на ирландската НАВАН, която в последствие я препродава на Дънди Прешълс металс. Връзката между двете лица, Цоцорков и Вутов, отявлено декларирани от „десния” Костов като „червени“ врагове, е явна. На този етап фактът, че правителството не се противи именно „комунисти“ да управляват, еднолично и за собствена полза, две от най-рентабилните български предприятия, доказва преплитането на скрити политически и икономически зависимости между тесни икономически и политически кръгове по целия спектър на политическото пространство в България. Днес Цоцорков и Вутов са възприемани като едни от най-богатите българи. Но натрупаното богатство, в размер на милиарди, не е тяхно лично, а принадлежи на целия български народ и може да послужи, във всеки един момент, за неколкократно повишаване на пенсиите и заплатите в бюджетната сфера. С тях могат да бъдат изградени цели нови сектори в икономиката на страната.

МДК – Пирдоп /днешният Аурубис/ е подарено на „работническо-менаджерски“ колектив за 55 милиона долара, като в трезорите му са били складирани преработените от концентратите на Асарел, Челопеч и Елаците благородни и цветни метали на стойност над 10 милиарда долара (според оценки в момента на привацията или днес??), които изчезват и досега не се знае къде се намират и кой оперира с тях. /От една стана – стойността на изграждане на предприятието в гр. Пирдоп надвишава 40 пъти продажната му цена, но от друга, в него се намират активи, на стойност 2000 пъти по-висока от продажната му цена. Тези кражби не бива да останат без последици./

Подобни престъпления са извършени и с другите големи добивни и преработвателни комбинати в България като: КЦМ – Пловдив, Соди – Девня, Горубсо – Кърджали, ОЦК – Кърджали, Горубсо – Мадан. Нефтохим също пък подарен на руските олигарси от „русофоба” Костов. Десетки милиарди са подарени на политическата и икономическа мафия. Всички задължения на комбинатите, във връзка със строителството, са опростени на новите собственици, както и задълженията им за старите замърсявания и прекратяването на нови залпови и текущи замърсявания. /Това е друг много сериозен проблем, който възниква успоредно с безотговорното управление и престъпната узурпация на производствените мощности./

В резултат на престъпната политика, която водят правителствата, добивните комбинати не изграждат пречиствателни станции, въпреки че декларират десетки милиони изхарчени за такива. Типичен пример е Асарел-Медет, чиято реклама е за инвестирани /разгласява инвестиция от/ 50 милиона в екологични проекти, без фактически да е изградена и една пречиствателна станция. Замърсяването на реките Луда Яна и Тополница с тежки метали и реагенти ги прави мъртви реки, на няколко километра от изворите им в Средна Гора. Само по време /в случай на/ регистрираните от граждани залпови замърсявания, които са сигнализирани до институциите, комбинатите биват глобявани с няколко хиляди лева, въпреки че според Наказателния кодекс подобни дейстивя се водят углавни престъпления.

Процедурата по ограбването на българския народ продължава по следния начин: след безобразната „приватизация” на комбинатите, с новите собственици са сключени престъпни концесионни договори за добив на полезните изкопаеми, които позволяват постъпване на 99 % от приходите от добива към тях. Престъплението се състои в изключително ниския процент на концесионна такса, отчисляван в полза на държавата, като активите остават в полза на новите собственици, а пасивите остават за държавата. Договорите са престъпни също, защото са сключени без търг, без конкурс, въз основа на правото на собственост върху добивната мощност. Те са сключени отново между „синьото“ правителство на Костов и червените приватизатори. Неслучайно първо се извършва приватизацията, след това се изготвят престъпните концесионни договори, без търг, а за финал биват засекретявани от обществеността, което е факт и до момента!

С концесионните договори олигарсите запазват за собствена полза 99% от приходите от продажбата на добитите метали, а за държавата – с други думи, за инвеститорите и фактическите строители на комбинатите, които са обикновените данъкоплатци и настоящи пенсионери – отива 1% от приходите! Такива са условията на сключените концесионни договори: печалбата от продажбата на добитата суровина се поделя в съотношение 1% за държавата и 99% за бившите комсомолски и партийни секретари и след това приватизатори на заводите.

Нещо повече: по време на царското правителството с премиер Симеон Сакскобургготски, концесионните такси са намалени с 50 % – тоест стават 0,5%, въпреки че на Лондонската борса цените на металите по онова време скачат няколко пъти!

В това отношение, за съжаление можем да направим сравнение със страните от Третия свят, които се водят суровинен придатък на развитите демокрации. Там държавното участие в подобен род комбинати е над 51%, но там западните фирми поемат 100% от инвестициите за проучване, проектиране, строителство, въвеждане в експлоатация и капитални разходи по добива на суровините! У нас тези разходи са били извършени изцяло от държавата, а тя в момента получава под 1% от приходите, а акционерното й участие (т.е. възможността за оказване на контрол на дейността) е 0%. Тук всякакво съмнение за упражняване на геноцид над народа на България отпада, при положение, че начинът на управление на ресурсите е проектиран, за да ощетява народа и националната икономика десетки пъти повече, отколкото в страните от Третия свят. Тук отпада и всякакво съмнение дали грабежът е умишлен и каква всъщност е логиката на подобен вид управление. То е изцяло противозаконно и противоконституционо, и не може да бъде оправдано с никакви аргументи, нито в момента на извършването на описаната трансформацията на държавното имущество, нито днес – 15 години по-късно, когато усещаме унищожителният й ефект върху националната икономика. Този ефект е бил предвидим от самото начало.

В момента Асарел, Челопеч и Елаците добиват на година над 10 тона злато, 110 000 тона мед, както и други благородни метали, редки и разсеяни елементи. Предприятията са с печалба над 2 милиарда долара на година, а постъпленията от техните концесии в държавната хазна са под 20 милиона долара. В създадените условия на пълна безконтролност на дейността на комбинатите, при изнасянето на концентратите новите фиктивни собственици декларират само златото и медта, а добивът на останалите 7 стратегически метала, на стойност от няколкостотин милиона долара на година, остават за тяхна сметка недекларирани, в тяхна полза.

В допълнение, предприятията си позволяват да извършват редица измами с цел да не плащат и престъпно ниския корпоративния данък от 10%, като извършват данъчни измами, които по същество представляват източване на комбинатите и деклариране на ниска печалба, и това при условие, че от 1999 година до момента, цената на златото и медта е скочила близо 10 пъти!

Гореизброените престъпления към България бледнеят пред провежданата политика от всички правителства след 1995 г. за износ на металите като суровина, а не като готови продукти. Припомняме, че управлението на подземните богатства на България трябва да е в обществена полза, което се постига чрез максимално разпределение на приходите и добавената стойност сред населението. Неслучайно няколко години до 1997 г., добитите метали от МДК – Пирдоп са задържани в трезорите на комбината, което води до няколко престъпни резултата: Най-напред, Асарел, Челопеч, Елаците и самия МДК – Пирдоп практически са пред фалит поради неизвършването на продажби на готова продукция (суровини), липсата на приходи от продажби и съответно увеличаващи се задължения от производствени разходи. Като дабъчен ефект се отчита и буксуването на десетките преработващи предприятия и заводи за готови продукти, които разчитат на цветните метали от Асарел, Челопеч, Елаците и МДК – Пирдоп. Те произвеждат трансформатори, кари, електрически проводници, ел. двигатели, но без достатъчно суровини, и фалират и губят пазарите си. Стотици хиляди работници остават без работа. Тази ситуация е спекулативно обявена като немощ на държавата да ръководи предприятията, които доскоро са били най-печелившите в страната и са осигурявали значителен сигурен доход за бюджета на държавата, след като обезпечат заплатите на стотиците хиляди работници. Това съзнателно унищожение, извършено от един малък икономическо-политически кръг от престъпници на отговорни длъжности, служи единствено на тях самите.

Но това се прави съзнателно, като претекст за приватизацията, която е представена на народа чрез медиите като „последен” изход за икономиката на страната. Търсенето и намирането на „инвеститори” от съсловието на червената доскоро управляваща партия е „светлият” път към прогреса, който „синьото“ правителство на Костов открива неслучайно. Унищожението на цялата преработвателна промишленост, струвала на тогавашния данъкоплатец и днешен пенсионер десетки милиарди долари, както и „осигуряването”, въвеждането на трайна безработица за стотици хиляди души – българи, заети до тогава в промишлеността до готови продукти за крайно потребление, е извършена само, за да могат няколко олигарха да заграбят добивните комбинати и да реализират на международните пазари, за своя сметка суровините, в своя полза! Същите суровини, преработени до трансформатори, ел. кабели, ел. двигатели и други, в момента внасяме от същите западни страни, където ги изнасяме, но на 50-100 пъти по високи цени, поради добавената от преработването стойност. Това е държавната политика!

За пример:

– Един малък преносим трансформатор за 5-10 къщи, който съдържа не повече от 20 кг мед, струва 19 000 хиляди долара.

– Един тон мед олигарсите изнасят, в Австрия например, за 9000 долара.

Сметката е проста: от този тон се произвеждат 50 трансформатора и обратно, вече като трансформатори, ги купуваме за… 1 000 000 долара.

Разликата от 950 хиляди долара е облагодетелствала австрийските собственици на заводи и техните работници. Високоплатените, инженерни работни места остават за Австрия, Белгия, САЩ и другите западни „пазарни, либерални“ икономики, които преработват нашите метали; принадената стойност от десетки милиарди долара остават за тях, а ние безработните българи, на ръба на оцеляването, купуваме от тях на 100 пъти по високи цени готовите продукти, с подарените от нашите олигарси наши метали.

– В добавка, плащаме завишена електроенергия, поради скъпите консумативи, материали и продукти от мед, добита у нас.

ВТОРИЯТ ГОЛЯМ ПРЕСТЪПЕН ЕТАП

в заграбването на подземните богатства на България започва със завладяване на проучените и препроучени, преди 1990 година, от държавата и за държавна сметка, находища на подземни богатства, които не са разработени до 1990 г. Престъпният метод е много прост и започва с приемането на Закона за подземните богатства през 1999 г., при правителството отново на Костов. Новият закон отваря зелен коридор за същите олигарси, заграбили преди това изградените добивни комбинати.

Проучените преди 1990 г., за държавна сметка, находища се включват в лицензионна площ за търсене и проучване на подземни богатства, която се предоставя за фиктивно проучване на същите тези олигарси. Най-голямата уловка и измама се състои във факта, че в съгласно новоприетия закон, откривателите на подземното богатство, директно, без търг получават право да сключат концесия за добив. Използвайки нерегламентирано държавният архив – така нареченият „Национален Геофонд“, „проучвателите” с минимални разходи правят няколко фиктивни сондажа и следвайки процедурата, която самите те са фиксирали в закона, обявяват т.нар. „Търговско откритие“. Това означава, че са открили количество суровини, които представляват потенциал за добив и реализация на пазара за суровини. Подробността, която представлява откровена измама е, че тези находища са открити много преди настоящите изследователи да се заемат с изследванията си. Проучванията са правени за сметка на данъкоплатеца, което означава, че той е реалният собственик на т.нар. по новому „Търговско откритие“.

Намерили на дръвника брадва… Според законовата процедура, следва сключване на концесия, без търг, при същите престъпни условия, обяснени по горе – под 1% приход в държавната хазна срещу 99% приход в джоба на концесионера. Така наскоро канадската фирма „Дънди прешълс металс“, на която бе подарена, преди това, една от най големите работещи златни мини в Европа – тази в Челопеч, стана и концесионер на проучванотно от държавата, преди 1990 г., златно находище в Крумовград. „Дънди прешъс“ са направили реално едва няколко сондажа, но с най голямата си наглост декларират над 50 милиона долара разходи за проучване, което си е данъчна измама. Целта на операцията е за да доведат накрая документално печалбата до 0 и да не платят поне дори корпоративния данък от 10%, въпреки че реалната им печалба от тази „сделка” ще е над 2,5 милиарда долара, а за българския данъкоплатеч едва 2,4% от тази сума…

По същата престъпна схема, Елаците са получили проученото с държавни средства, преди 1990 г., находище „Свещипласт“ до Златица. На Асарел също е подарено, без търг, огромно, проучено от държавата, находище – западно от сегашния рудник. Разширението на Асарел, във връзка с това ново находище, е извършено в пълна конспирация от обществеността. Деяние, което е престъпление срещу правото на достъп до информация на засегнати стотици хиляди хора, да имат информация, както и срещу правото им на глас по въпроси, свързани с околната среда и опасността за тяхното здраве и живот.

Разбира се на всички е ясно, че това става с пълното съдействие на оторизираните държавни органи: Министерство на околната среда и Министерство на здравеопазването, които трябва да се грижат за интереса на обществото, а не на единиците олигарси. Те стъкмяват такава документация, по поръчка и в полза на новите фиктивни собственици, за да може престъпните операции да преминават гладко и тихомълком. Но тези престъпления, поради своя мащаб не могат да бъдат скрити. Равносметката от държавната политика може да бъде резюмирана по следният начин: няколко чиновника вземат подкуп от няколко хиляди, което довежда до ползи за няколко политици в размер на милиони, и ползи за няколко крупни мафиота в размер на милиарди, което довежда до щети за държавата в размер на десетки, дори стотици милиарди, които се пренасочват към чуждестранни икономически сектори.

Двадесет и две години срещу България се провежда политика на разграбване и унищожаване на общонационалните капитали от страна на западните демокрации и източни олигархични режими. Двадесет и две годни назначаваните от ЦРУ и КГБ правителства на страната безропотно съдействат за разграбване националните богатства посредством офшорни компании. Двадесет и две години външния дълг се увеличава все повече, макар че е заграбено и изнесено в полза на западните корпорации:

185 тона злато, 2,2 милиона тона метал мед, редки и разсеяни стратегически метали, на обща стойност от над 30 милиарда долара, по сегашни цени на лондонската борса.

От 1990 г. досега се изнасят в чужбина ограбено отначало от ръководствата, после и частните фирми приватизирали сектора за 1 лев:

– От Асарел – 22 тона злато, 1,2 милиона тона мед. Всяка година 50-55 хиляди тона метал мед и 1000-1200 кг.

– От Елаците – 40 тона злато, 800 000 тона метал мед, на година 40-45 хиляди тона мед, 1900 до 2100 злато.

– От Челопеч – 70-80 тона злато, 3,5 до 4 тона на година, след 2007 г. увеличават добива на руда и злато също. 250 хиляди тона метал мед до момента – 13 до 14 хиляди тона на година.

В България от заграбените мини са изнесени от 140 до 150 тона злато, 2-2,2 хиляди тона метал мед, редки и разсеяни елементи, суровина в концентратите за милиарди долара. Златният резерв на България от 35 тона злато, добит преди 1990 г., съхраняван до 2002 г. в БНБ, е изнесен от правителството на Сакскобургодски и не се знае съдбата му

Общо 180 тона злато за 12 милиарда долара и метал мед за 30 милиарда долара е заграбено от 1990 г. до момента от политическата мафия и западните „партньори”, изнасящи в България демокрация.

Накрая, като обобщение можем да подчертаем, че Организираната политическа престъпност, с участието на всички политици, управлявали страната, през последните пет правителства, подариха на чужди и наши олигарси не само добивните комбинати и мощности, но и 99% от самите подземни богатства, които са изключително държавна собственост по Конституция. За да заграбят подземните богатства и добивните мощности, те съзнателно съсипаха цели промишлени отрасли и оставиха на ръба на мизерията стотици хиляди работници и техните семейства. Следващите едно след друго „червено“, „синьо“, „жълто“, отново „червено“ и накрая гробарско правителства преподписват престъпните договори, толерират олигарсите и ги награждават с нови държавни находища за милиарди долари; награждават ги с държавни отличия, ордени и медали, изглежда заради умението им да измислят система за ограбване на народа на България. Тези факти говорят само едно: независимо от цвета и декларираните политически убеждения, всички те са обединени в една организирана политическа престъпност с цел ограбване на страната и водене на икономически, социален и физически геноцид срещу населението.

КАКЪВ ИЗХОД ВИЖДАМЕ В ТАЗИ СИТУАЦИЯ

1. Да бъде върната собствеността на държавата върху добивните комбинати, да бъдат осъдени всички олигарси и политици. Налага се да върнат всички заграбени, до момента десетки милиарди долари – приходи от износа на металите, които могат да послужат за няколкократно повишаване на приходите в държавата и/или за изграждане на нови производствени мощности, което отново ще доведе до повишаване на доходите. Държавата да обяви търг за концесия и управление на комбинатите с условия, гарантиращи интереса на обществото, или да запази контролен пакет от акции, които да гарантират възможността за контрол на дейността и правото на по-голямата част от приходите от дейността на комбинатите, без да дава право на преобладаваща частна собственост над самите подземни богатства, които са изключителна държавна собственост. Предвид цените на Лондонската борса и огромните печалби, реализирани в момента от комбинатите, държавата не може да се съгласи на по малко от 80% дялово участие в изградените с нейни средства комбинати и на 70% дялово участие в изградените с частни капитали мощности. Щом частникът може да бъде на печалба, значи и държавата може. Ако частникът може да си осигурява печалби в размер на милиарди, противно на всякаква здрава логика е населението на България да бъде лишавано от ползите, които биха могли да носят тези милиарди.

2. Разконсервиране и пускане в експлоатация на държавните заводи за крайни продукти (ел. кабели, трансформатори, ел. двигатели и т.н.) С огромната печалба, осигурена така за държавата, трябва да се инвестира в нови иновативни технологии и производства, носещи стократно по-висока принадена стойност от цената на самите суровини.

Тази победа може да се извоюва само с активността на стотиците хиляди безработни, оставени на улицата, в резултат на заграбването на добивните комбинати и унищожението на редица отрасли. Независимо кой ще управлява в парламент и правителство, ние гражданите трябва да ги принудим да работят за нас – техният господар. За това е необходима голяма организация от свободни хора, които постоянно да следят за всеки ход на правителството в тази насока и активно да изискват следването на политика в интерес на нацията, а не облагодетелстваща малък на борй недобросъвестни чиновници, които са се възползвали от длъжностите си, като резултатът е налагането на мизерия за милиони души, техни съграждани.

Решението на проблемите минава през проектирането и въвеждането на нови системи за държавно управление, които елиминират партийното форматиране на управленските кадри и издигането и изтъкването на фалшиви авторитети и фалшиви принципи в държавното управление и в управлението на ресурсите. Само по този начин може да се избегне и изкуственото величаене на отделни лица и фирми като видни обществени фигури, които всъщност са най-обикновени крадци и измамници, но също и основни фигури в провеждането на геноцид на цял един народ, което ги прави и убийци. Цоцорков, Вутов, техният антураж, чуждите фирми от ранга на „Дънди прешъс“ следва да бъдат възприемани и наричани открито „крадци, измамници и убийци“, но това може да стане единствено ако Не искаме политическа партия да се прави, а съвестни граждани, готови за протести до край, надигнат своя глас, за да нарекат нещата с истинските им имена. Без саможертва няма прогрес. Друг път за оцеляване на България и българите няма.

Автор: Константин Дичев, alterinformation
skype:repata.repata facebook:repata repata
0896 844 003
ЧЕСТ е голяма дума,която трудно се побира в малки хора
Аватар
Repata
Администратор
Администратор
 
Мнения: 1827
Регистриран на: 24 Яну 2014 19:54
Местоположение: Бургас

Re: Голямо краденье

Мнениеот bornoec » 04 Фев 2016 11:36

Най-пресният пример за подаряване на проучено находище е Решение № 637 от 21.08.2015 г , което дъщерно дружество на Цоцорков Трейс Рисорсиз получи концесия за добив на злато-сребърни руди в находище Милин камък община Брезник
Аватар
bornoec
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 213
Регистриран на: 22 Яну 2014 16:03
Местоположение: София

Re: Голямо краденье

Мнениеот Repata » 05 Фев 2016 17:43

В свое писмо от 2011г. (писмото е публикувано най-долу), разпратено до медиите чрез БТА, златодобивното дружество Дънди Прешъс Метълс се хвали, че е спечелило екологичната награда „Зелена ябълка“.
В същото време, след разследване на АЛАРМА, стана ясно, че:
„Заради извадени на светло нарушения и престъпления от сдружения и комитети в Коалиция за устойчиво развитие (КЗУР), извършени срещу здравето на хората, природата и българската държава, и заради номинирането с АНТИ награда „Пъстър пор“, канадската фирма Дънди прешъс металс беше принудена да освободи от 01.02.2014г. корпоративния си директор Алекс Нестор.“
АЛАРМА публикува част от разпратения e-mail до съответните държавни институции и органи:

До:
priemna@ombudsman.bg; kms@parliamen.bg; vkp@prb.bg; vap@prb.bg; sgp@prb.bg; t.georgieva@parliament.bg;chairman@sac.government.bg;office_gp@prb.bg;
president@bulnao.government.bg
„Отзвук от годишните награди и антинагради на КЗУР за устойчиво развитие-„Космат дъб“ и „Пъстър пор“.
Заради извадени на светло нарушения и престъпления от сдружения и комитети в КЗУР, извършени срещу здравето на хората, природата и българската държава, и заради номинирането с АНТИ награда „Пъстър пор“, канадската фирма Дънди прешъс металс беше принудена да освободи от 01.02.2014г. корпоративния си директор Алекс Нестор.“

Ето и малко предистория за компанията и нейното появяване на територията на България (II част):

Милиарди долари изнася „Дънди Прешъс Метълс“ чрез добива на злато и други ценни елементи от недрата на нашата земя. А подземните ни богатства са общонародна, а не частна собственост. Така пише в Конституцията на Р. България: „Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.“
За да си го представим картинно – пари, колкото за един АЕЦ. Срещу какво?
Правителството на Костов договоря концесията срещу 6 милиона долара, за да прехвърли мината в частни ръце срещу скандалните 1.5% от печалбата, които по царско време падат на 0.75%. За справка: дори най-изостаналите африкански държави вземат от конкистадорите 50 % от стойността на златото си, за да им позволят да ги дупчат и тровят. Схемата е чудовищна. Дори по цени на БНБ концесионерът изкарва много повече от 200 милиона годишно от подземното богатство на Родината ни. И така година след година. От България ежедневно се отмъкват злато, уран, германий, сребро, платина…
Ежедневно! Грабителството на държавата и народа ни не се прекратява от нито едно правителство! Кои са основните играчи?
Левон Хампарцумян. По времето на Костов, когато „Дънди“ взема за без пари концесията
за златодобив,Forbes_levonhamparcumyan Левон е зам-министър на промишлеността и шеф на привативацията. Когато банка Уникредит скандално приватизира на силно занижена цена най-големия български трезор Булбанк, химикът Хампарцумян става банкер. Оглавява банката, заради което специално е променен закон.
Банкерът Левон Хампарцумян неведнъж е бил на конфиденциални срещи при президента Росен Плевнелиев на „Дондуков“2. Това разкриха информатори от администрацията на държавния глава. Банкерът-химик е удобен за монополите и олигарсите.
Срещу банкера се надигна голяма вълна от възмущение в интернет, а по-будни българи го класират и като доста по-мразен от Дянков.
Преди време банкерът си навлече обществения гняв обявявайки, че няма криза и тя е само в главите на мързеливите безработни българи. Припомняме и следното: на 9.12.2012 г. г-н Левон нарече нацията некадърна.
Сега, обаче, нацията се сети да се поразрови в миналото и извади не една от „кирливите ризи“ на Мистър „Мендижър на годината“.
Виктор Меламед е друга възлова фигура. Когато кабинетът Костов подарява за 100 000 долара на никому неизвестния евреин Гад Зееви БГА Балкан, а той източва от него между 40 и 60 милиона тогавашни долара (по онова време цената на най-голямото ни предприятие Нефтохим е 100 милиона долара), Виктор Меламед е дясна ръка на прословутия бизнесмен.
След управлението на Костов сигурно по случайност Меламед става почетен консул на Тайланд, което му гарантира неприкосновеност от всякакви органи в България в дома, офиса, колата му и навсякъде другаде. Почетен консул на Канада пък става другият човек на Костов – Левон Хампарцумян. Не е тайна, че Канада е родината на Дънди.

Към групичката е присъединен и наследникът на Левон като почетен консул на Канада – олигархът със спорна слава Иво Прокопиев… Освен издател, Прокопиев е и гуру на зелените, които никога не протестират срещу златодобива, въпреки че той е най-вредителски за природата на страната от всички видове бизнес.
Да не говорим, че обхваща и територии по Натура 2000, заради което държавата може да бъде глобена за милиони от Европейския съюз.
Всъщност златотодобивът от Дънди се намира на територията на Софийска област, където непрекъснато постъпват граждански жалби и оплакания (но не от Зелените).
Кристалина Георгиева, ведно с екип на Световната банка. Този екип отправя ултимативни условия на българското правителство за отпускане на заем от Световната банка. Парите са нужни на България, за да стабилизира икономиката си, а условието е приватизация на 50% от промишлеността, бързо и шоково.

През 2010 г. „Дънди Прешъс Металс“ (ДПМ) и тяхното дъщерно дружество „Челопеч Майнинг“ ЕАД (ЧМ) обявиха сключването на дългосрочни договори за заем на обща стойност 66,75 млн. щ.д. с „Европейската банка за възстановяване и развитие“ (ЕБВР) и „УниКредит Булбанк“ (УКБ). Официалната информация бе, че финансирането ще се използва за рефинансиране на текущ заем в размер на 16,25 млн. щ.д. към ЕБВР и за финансиране на проекта за разширение на рудника и фабриката в Челопеч, на обща стойност 150 млн. щ.д., чиято цел е удвояване на производството до 2 млн. т. руда на година. Проектът за разширяване на производството трябваше да завърши през 2011 г. „Споразумението, коeто подписваме в момента, е поредното доказателство, че за добрите проекти има финансиране от страна на банките. Именно такива добри проекти и предпримчивостта ще ни изведат от икономическата криза“, заяви Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на УниКредит Булбанк.

Сега, обаче, идва питането: как Левон Хампарцумян и ‘Дънди“ изведоха България от кризата? Какво се случи през 2011? Ето какво: Тогавашният екоминистър Нона Караджова подари 2 милиарда лева на „Дънди“. Това стана факт, след като министърката даде одобрение на канадската компания да добива златото ни край Крумовград. Така „Дънди“ най-накрая получи окончателното одобрение на екоминистьра и дълго отлаганият проект на „Болкан минерал енд майнинг“ тръгна.Болкан Минерал енд Майнинг“, дъщерна фирма на канадската „Дънди Прешъс Майнинг“, добива 794 000 тройунции, или близо 25 тона благороден метал от хълма Ада тепе. Като изчислим, че в момента тройунция струва близо 2 472 лева, по фиксинга на БНБ, излиза, че „Дънди“ ще спечели близо 2 милиарда лева от българското злато.

През февруари 2011 г. правителството даде на „Дънди“ 30-годишна концесия за крумовградското находище. Концесионната такса е нищожна – от 1,5% до 4,5%. Очакваният добив само на находището Ада тепе е 25 тона. Така „Дънди“ прибира 2 милиарда лева, а държавата – нищожните 20-50 милиона.

Както съобщи геологът д-р Вълко Гергелчев, първоначалните запаси в Челопеч са били изчислени на 1,1 млрд. тона (не само от злато), през 1985 г. са намалени до 57 млн. тона, а сега цифрите са ревизирани до 30 млн. тона. В тези 30 млн. тона руда освен злато, сребро и мед има и други метали, като олово, цинк, германий, селен, телур, сребро, галий, антимон, бисмут, талий, платина и т.н. В находището има залежи още на сяра, живак и др. Но печалбата на „Дънди“ от тях на практика не може да се докаже, тъй като единственият източник на информация за това са анализите, правени винаги в лабораторията на фирмата. След това с благословията на държавата наличните метали в концентрата отпътуват за далечна Намибия.

А за да се застраховат срещу евентуални нападки, че изнасят много повече от обявената продукция, от канадската компания настояват за официално увеличаване на концесията за добив до 3 млн. тона руда за година от находището в Челопеч. Далаверата със златото ни започва още от времето на Иван Костов.
Преди правителството на Иван Костов да сдаде властта през 2001 г. тогавашният икономически министър Александър Божков сключва договор с „Дънди прешъс“, в който концесионната такса е в размер на 1,5% от годишния добив на злато и мед.
През 2003 г. министър от правителството на Симеон Сакскобургготски, Лидия Шулева намалява тази такса от 1,5% на 0,75%. Така царят харизва най-голямото находище в България и едно от големите в Европа на канадската фирма.
През 2008 г. кабинетът на тройната коалиция подписва нов договор с канадската компания „Дънди“, който е за срок от 10 години, като предвиденият добив на благородния метал представлява 3 млн. тона годишно. А концесионната такса става 8%. Очакваната печалба само от злато и мед е 5,735 млрд. долара.

Изненадващо кабинетът обяви, че за целия срок на договора България ще получи 700 млн. долара концесионна такса, независимо от това, че сметките показват друго – при този процент в хазната трябва да влязат 459 млн. долара.

За 2006 г. – по стари цени на металите, посочени от „Дънди“ – те изчисляват, че печалба от добива на мед, злато и сребро възлиза на 175,7 млн. долара. Таксата е 132 хил. долара.

Но към 12 март 2007 г. „Дънди“ се коригират – те обявяват, че печалбата им ще е 581,3 млн. долара, като в резултат на това ще внесат 426 хил. долара такса.

През 2008 г. по цени на Лондонската борса за благородни метали печалбата от злато и мед е 6,698 млрд. долара. При тази цената на металите комисионната такса става 503 млн. долара. Тоест това прави 7,5% концесионна такса, което е намаление от обявените 8% заради изключването на среброто от сметката.

На фона на тези цифри Нона Караджова преди една година похвали инвестициите, които „Дънди“ правят. Както показват фактите, всички управляващи са забъркани около аферата Дънди – четири правителства премълчават истината за разграбването на България.
Какво по-силно доказателство, че системата на управление в България е не ефективна. При всичките правителства системата генерира корупция. Костов, Сакскобуготски, Станишев, Борисов през годините подариха за стотинки не само златните находища но и всичко, което може да се продаде или откровенно да се открадне. Системата на държавно управление в България ражда, култивира и умножава корупцията без значение коя партия управлява. В случая не са виновни партиите, защото която и партия да е на власт тя ако не е била досега – тя ще се корумпира. Трябва да търсим лек за причината за болестта, а не за симптомите. Причината е системата.

През 2011г. дъщерното дружество разпрати писмо/обръщение до средствата за масова информация чрез БТА, в което посочва какви инвестиции е извършила Дънди Прешъс Металс на територията на България, както и да се защити от всички „тенденциозни и неверни публикации“, появили се на бял свят, които „дискредитират“ инвеститора и уронват авторитета му:
„ДО:
– Средствата за масова информация чрез БТА
– Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм в Народното събрание
– Комисия по култура, гражданско общество и медиите в Народното събрание

Обръщаме се към българските компетентни държавни органи, медии и широка общественост във връзка с поредица тенденциозни и неверни публикации във в. „Стандарт”, в. „Атака”, в. „Десант”, както и няколко интернет медии, уронващи името на международната компания Дънди Прешъс Металс Инк. и нейните дъщерни дружества в България „Челопеч Майнинг” ЕАД и „Болкан Минерал енд Майнинг” ЕАД. Позволяваме си да потърсим гласност по този повод, тъй като спекулативното отношение към нашата компания в случая засяга не само доброто име на един отговорен чуждестранен инвеститор, но и доброто име на над 1000 работници и служители на компанията. Не можем да подминем с безразличие факта, че за пореден път в български медии се прави опит за дискредитиране на инвеститор и неговите проекти, чрез откровени лъжи и манипулации. Във връзка с опитите за дискредитиране на проектите и дейностите на Дънди Прешъс Металс в България, бихме искали да заявим следното:
• Дънди Прешъс Металс Инк. присъства в България от 2003 г. Компанията е инвестирала над 300 млн. долара в страната. Цялата печалба на компанията до този момент е реинвестирана в икономиката на България. В Челопеч и съседните общини са инвестирани милиони левове по проекти за инфраструктура, здравеопазване и култура.
• Компанията работи при стриктно спазване на българското и европейското законодателство. Част от нашите проекти са съфинансирани от авторитетни финансови институции, които налагат най-строгите стандарти за опазване на околната среда и постигане на устойчиво развитие.
• Винаги сме били изцяло прозрачни в своята дейност. Компаниите на Дънди Прешъс Металс са добри корпоративни граждани и се ръководят от философията, че всеки един проект в минерално-суровинния сектор трябва да бъде в полза на местните общини и граждани.
В настоящия момент се провеждат обществени обсъждания на Доклада по ОВОС на инвестиционното предложение на Болкан Минерал енд Майнинг ЕАД за „Добив и преработка на злато-съдържащи руди от участъка на находище „Хан Крум” в четири населени места в община Крумовград. За съжаление паралелно с тази процедура, зачестиха и опитите за медийни манипулации и насаждане на страх сред местните хора, някои от които са откровено абсурдни. В тази връзка бихме искали да обърнем общественото внимание върху следните факти:
• През 2005 г. Болкан Минерал енд Майнинг предложи проект за добив на злато чрез цианидна технология. Сега предлагаме проект, който предвижда двойно по-малко площ и използване на по-малко количество вода. Съобразихме се с притесненията на част от местните хора и се отказахме от цианидната технология в Крумовград, въпреки че и до днес тя остава най-икономически обоснована и експертите в минната дейност не се съмняват в нейната безопасност. За нас са необясними твърдения като тези във в. „Стандарт”, че „скриваните днес цианиди” и наличието на „уран в земята” ще превърнат “Крумовград във Фукушима на Балканите” /в. „Стандарт”, 27 април, „Крумовград кълне златното си тепе”/. Категорично подчертаваме, че отказът на компанията да използва цианидна технология е окончателен, както и че направените в акредитирани лаборатории анализи не показват наличие на уран в участъка и околността.
• Относно публикациите със заглавия като „Златотърсачи бутат къщи. Тровят реката и ни разболяват, жалват се в Челопеч” /в. „Стандарт”, 17 юли 2011 г./, бихме искали да припомним, че Челопеч Майнинг извърши първата рекултивация от 50 години насам, включително и на терени от Държавен горски фонд. За тези проекти компанията е носител на една от най-авторитетните международни екологични награди „Зелена ябълка”. Действително в компанията са постъпили жалби за напуквания по някои от къщите в с. Челопеч, във връзка с което Дружеството направи многократни технически анализи и експертизи. Последното измерване на взриво-сеизмичното въздействие беше направено през месец май т.г. от независима гръцка фирма. Резултатите показаха в пъти по-ниски стойности от тези, които според най-строгите немски стандарти се отнасят към чувствителни обекти като ценни архитектурни паметници и атомни електроцентрали.
• Дружеството БММ финансира спасителни и консервационни археологически работи в района на Ада тепе /за сравнение – два пъти повече, отколкото досега са вложени в работата по Перперикон/. Компанията има конкретни идеи за запазване на културното наследство на региона и подпомагане на културния туризъм в Крумовград в бъдеще.
• В инвестиционната програма на БММ е предвидено създаването на Инвестиционен фонд за подпомагане на малкия и среден бизнес, както и създаването на общински фонд , който ще се финансира с част от печалбата на предприятието и ще финансира инфраструктурни, социални и културни проекти. Компанията възнамерява да осъществи дейности по проекти в полза на устойчивото развитие на крумовградския регион в диалог с общината и гражданите.
• Ние сме убедени и ще работим за това модерният и щадящ околната среда рудодобив, да се развива успоредно и в хармония с други традиционни за района дейности – тютюнопроизводство, зеленчукопроизводство, животновъдство. Поели сме пълни гаранции, че дейността ни тук няма да попречи на традиционния поминък, а напротив – с фонда за подпомагане на бизнеса ще дадем допълнителни възможности на земеделските стопаните. Имаме готовност и желание да партнираме и подпомагаме осъществяването на проекти в сферата на туризма, екологията, археологията.
• Поели сме ангажимент 90% от работните места да бъдат за местни хора. За целта предвиждаме създаването на Обучителен и квалификационен център. Също така е изчислено, че всяко пряко работно място в минната индустрия води след себе си от 3 до 5 допълнителни работни места. Инвестицията на Дънди Прешъс Металс ще донесе значителни ползи за националната и местна икономика – от концесионни такси, данъци и осигуровки и др.
Нашите принципи и проекти в последните месеци в няколко издания се определят като „очевидно корупционни”. Като инвеститор, който присъства от години в България и е основен работодател в района на Челопеч, доказал на практика своята корпоративна отговорност и стриктно спазва законите на страната, заявяваме че:
Ще продължим да работим само и единствено според буквата и духа на закона.
Ще продължим да бъдем честни и прозрачни в своята дейност.
Ще продължим да развиваме своите проекти, ръководени от най-добрите практики и с грижа за околната среда.
Апелираме към всички заинтересовани страни да бъдат обективни в своите преценки и да не се поддават на манипулативни твърдения, които не са в полза на обективната истина и не работят в полза на местната общност. Опитите да се дискредитират проектите на Дънди Прешъс в България не спомагат за подобряването на имиджа на България като привлекателна инвестиционна дестинация и са в ущърб на цялата минерално-суровинна индустрия в страната, която осигурява до 5% от БВП и директна заетост на 30 000 души, а чрез съпътстващи отрасли – на още 120 000.“
Към: Четири правителства мълчат: Истината за разграбването на България, I част
skype:repata.repata facebook:repata repata
0896 844 003
ЧЕСТ е голяма дума,която трудно се побира в малки хора
Аватар
Repata
Администратор
Администратор
 
Мнения: 1827
Регистриран на: 24 Яну 2014 19:54
Местоположение: Бургас

Re: Голямо краденье

Мнениеот Andrey » 08 Фев 2016 00:38

Мнение на pscorpions:

Как Брежнев "надари" НРБ с грабеж на 26 тона злато

Живков и Брежнев на X-ия конгрес на БКП през април 1973 г. в София

Защо „плановата“ икономика на страната ни за 30 години три пъти стигна до фалит, а „братската“ помощ на СССР увисна като воденичен камък на шията на БКП?
Николай Цеков потърси отговорите в обнародваните архиви на БНБ, Доче веле.
Комунистическата утопия отрича парите и банките. Тя поставя като крайна цел в борбата на пролетариата срещу капитала унищожаването на „враждебните“ класи и построяването на „безкласово“ общество. В него паричните отношения щели да се превърнат в "буржоазна отживелица", твърдят проповедниците на „научния“ комунизъм. Въпреки догмите, установилата се с помощта на щиковете на Червената армия диктатура на БКП превръща националната банка на страната в груб инструмент при изграждаждането на една друга утопия – „плановата“ икономика и финанси.

„До средата на 50-те години БНБ дословно следва сталинския модел, без ни най-малко да оспорва съветското лидерство. Превърната в послушен изпълнител, тя се включва в контролираните експерименти на стопанското „размразяване“. През 60-те години с активи на НРБ е закупена бейрутската Литексбанк, чиято дейност и досега не е изцяло изяснена. (Има подозрения, че през банката са минавали сделките с българско оръжие и синтетични наркотици с арабски режими и терористични формирования.) През 70-те години банката е важен елемент от хаотичната икономическа безпътица на „зрелия социализъм“, докато през втората половина на 80-те в нея се фокусират редица от най-острите неравновесия на системата. Създадените в края на комунистическия режим „социалистически“ търговски банки изиграват ролята на фермент, който окончателно разлага системата и в същото време захранва новата“, констатира екипът от изследователи от Държавния архив и БНБ, който наскоро обнародва документи за дейността на банковата система от 1947 г. до 1990 г.

Зад фасадата стоят подчинение, заробване и безогледно съсипване на Майка България

Зад "фасадата" стоят подчинение, заробване и безогледно съсипване на "Майка България"

Къде потъна българското злато

Принудена да финансира цели губещи отрасли, БНБ се превръща в мълчалив хроникьор на провала на централизираната икономика от съветски тип. „Най-големи са загубите в кооперативния сектор, където под натиска на мощно лоби се изливат огромни средства, покриващи безстопанственост, документни измами (например фалшиви фактури) и откровени кражби“, твърдят анализаторите на архива на БНБ от онези години. Дупките се запълват с „братската помощ“. Резултатите не закъсняват – първият фалит на НРБ заради огромната задлъжнялост към СССР настъпва още в края на 50-те години. Дружбата си е дружба, ама сиренето е с рубли, обявяват наследниците на Сталин. Оправянето на кривите сметки за безвъзмездната съветска помощ започва с пладнешки обир, в който участват и задгранични банки със съветски капитали.

През 1959 г. натрупаните по време на Царство България 26 тона златни резерви тайно са преместени в Москва под предлог, че сградата на БНБ нямало да издържи на атомна бомбардировка. „До 1962 г. две партиди от златния резерв на България е продаден, за да бъдат покрити падежите по дълга към съветските банки в Лондон и Париж. В самия край на 1962 г. около 21 тона злато си купува срещу рубли и Централната банка на СССР – Госбанк, макар две години по-рано е било обсъждано друго решение, а именно златото да бъде продадено срещу капиталистическа валута и с осигурения ресурс да бъдат погасени българските задължения.

През 1964 г. са продадени още 4 тона, надлежно депозирани предварително като златен залог в Лондон. Операциите са проведени в пълна секретност, като дори счетоводните процедури се извършват с устни нареждания и не се документират по изрична заповед на Тодор Живков“, отбелязва екипът от изследователи на архивите на БНБ. Дали този грабеж, след който България е принудена отново да събира златен резерв, всъщност не е първата стъпка към обявения от Живков при закрити врати през декември 1963 г. курс на присъединяване на НРБ към СССР като 16-та република?

26 тона български златни резерви тайно са изнесени в Москва

26 тона български златни резерви тайно са изнесени в Москва

Провал след провал

Както първият, така и вторият фалит на НРБ в края на 70-те години на миналия век неизменно е свързан с тоталната зависимост от пропукващата се вече Съветска империя. Основна роля в новото пропадане играят стопанският авантюризъм, гигантските разхищения и кражбите в изградената върху абсурди и дефицити „планова“ икономика. Главоломно нарастващите след 1974 г. отрицателно валутно салдо и външен дълг на страната са свързани с необходимостта постоянно да се запълват множащите се „дупки“ във всевъзможните баланси на централизираната стопанска система. По заповед на СИВ България е принудена да продава на огромна загуба селскостопанските си продукти и храни срещу неконвертируеми рубли и да се опитва да запълва дефицитите си в твърда валута с развитие на туризма, с изпращане на специалисти в Третия свят и с нелегален износ на оръжие, синтетични наркотици и други забранени от международни конвенции стоки.

Силен удар нанасят и солидната за размерите на страната „братска помощ“ за режими в Азия, Африка и Латинска Америка (главно Куба и Никарагуа), която върви в комплект с щедро раздаваните и несъбираеми впоследствие финансови и стокови кредити. Катализатор за рязкото влошаване на финансовото състояние на НРБ в средата на 70-те е големият скок в международните цени на горивата. Икономистът Красен Станчев посочва, че изградените мастодонти на социндустрията като Кремиковци, Нефтохим и Медет не подобряват изгледите за изход от кризата. „Ето защо на 11-тия конгрес на БКП се решава страната рязко да свие капиталовите си разходи, без да намалява особено обема на планираното строителство. С други думи, строи се по-икономично и все по-некачествено. Пример за пораженията на това решение върху бъдещите поколения е започналото тогава строителство на магистрали, чийто експлоатационен срок е намален на 15 години заради влаганите по-малко и по-лоши материали. Неслучайно ремонтите по изградените през това време участъци оттогава не са спирали“, аргументира се Станчев.

Плачевното състояние на най-верния съюзник на СССР и горещите молби за помощ не трогват особено съветското ръководство, което нарежда да се създаде валутна комисия, начело с вожда Живков. Тя трябва да следи изкъсо валутните разходи на разхайтилия се съюзник. В крайна сметка сълзите пред Москва хващат вяра. Брежнев дава съгласието си СССР да дотира с 400 милиона рубли годишно производството на храни в България за нуждите на империята. „Горещо благодарим, защото в противен случай България през 1978 г. щеше да изпадне в неплатежоспособност“, признава Живков на среща с господаря си в Крим през август 1978 г. Три месеца пред това диктаторът е дал разрешение на западногермански барети да арестуват много опасни леви терористи в Слънчев бряг, надявайки се жестът да смекчи твърдата линия, която Западът провежда по отношение на отпускането на кредити за НРБ, обвинявана в нарушаване на човешките права и подкрепа за терористични режими и движения.

Обикновеният българин бива захранван с патриотизъм, а небивалото благоденствие реално се изразява в затъването и фалитите на НРБ

Обикновеният българин бива "захранван" с патриотизъм, а "небивалото благоденствие" реално се изразява в затъването и фалитите на НРБ

Същевременно обаче „Големият брат“ отрязва 2 милиона тона нефт и нефтопродукти от износа си за НРБ защото „братската страна“ печелела от реекспорта им срещу конвертируема валута за сметка на Москва. „Трябва да запълваме полските дупки след бунта на „Солидарност” и вече нямаме пари, за да си затваряме очите“ – така може да се резюмира безпардонният коментар на Брежнев по повод на решението на Госплан (Държавния планов комитет на СССР) да спре „авантата“ за верния балкански съюзник.

Вечният мит за добруването на НРБ

Разследващият журналист Антон Тодоров с ирония сравнява приказките за всенародното добруване на НРБ под крилото на СССР с ефектен, но скалъпен от сапунени мехури виц. „Няма по-упорит мит в пропитото от сълзливи лъжи и полуистини за „хубавия“ живот в НРБ публично пространство от легендата как селският хитрец Живков водел за носа съветските лидери, за да осигури небивало в соцлагера благоденствие за българите. Няма и грам истина в притчата как към България течали реки от долари, спечелени от препродажбата на съветски нефт. Тези приказки не са подкрепени с каквито и да било документи и свидетелства. Напротив, хардлайнери на БКП и комунизма описват канските мъки при просенето на всеки по-значим кредит или доставки на съветски стратегически продукти за България.

През най-добрите години от „подаръците на Брежнев“ НРБ годишно е експортирала не повече от 200 хил. тона преработен в Бургас съветски нефт – главно мазут. В същото време по-голямата част от производството на търсени на международните пазари български суровини като цинк, олово и мед, с които НРБ е можела да си осигурява част от необходимата ѝ твърда валута, е била прибирана от СССР срещу рубли“, изтъква Тодоров. Според него, продължаващото и през 80-те години дългово затъване и стопанско пропадане на НРБ, довело в крайна сметка до третия, този път окончателен фалит на НРБ, се дължи отново на стопанската политика на Кремъл спрямо сателитите на СССР. Тодоров цитира протокол от заседание на Валутната комисия към ЦК на БКП в средата на 80-те. На него се разисква въпросът как България да облекчи дълговото си бреме, като се възползва от рязко падналите цени на нефтопродуктите на международните пазари, вместо да купува много по-скъпия съветски нефт. Това обаче се оказва мисия невъзможна, защото НРБ отдавна се е задължила да изкупува продукцията на СССР с петгодишни договори на твърди цени, установени далеч преди падането на световните котировки за течните горива в началото на 80-те.

Живков и Брежнев на X-ия конгрес на БКП през април 1973 г. в София

П.П Ако трябва да сме съвсем точни 32.7 тона !
Аватар
Andrey
Администратор
Администратор
 
Мнения: 608
Регистриран на: 21 Яну 2014 23:03
Местоположение: Област Плевен

Re: Голямо краденье

Мнениеот tirex » 10 Фев 2016 17:42

"Что делать" ?
"по пути Ленина"
Аватар
tirex
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 254
Регистриран на: 29 Яну 2015 16:15
Местоположение: гадния град

Re: Голямо краденье

Мнениеот bornoec » 31 Мар 2018 00:04

Престъпно нехайство, фрапираща немарливост или злоупотреби в Исторически музей Нова Загора
Изнесените факти са абсурдни и шокиращи за една уважаваща себе си институция, която има задачата да опазва и съхранява богатото културно-историческо наследство на нашите земи.
Стана ясно, че в този смисъл Исторически музей Нова Загора е работил в разрез с всички съществуващи нормативни актове, регламентиращи дейността на музеите и работата с движими културни ценности.

Цялата статия:
http://www.nova-zagora.org/node/1922

Дееба хайдуците им, приемат си закони за да мога да си барат необеспокоявано..
Аватар
bornoec
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 213
Регистриран на: 22 Яну 2014 16:03
Местоположение: София

Re: Голямо краденье

Мнениеот gogo » 31 Мар 2018 22:17

Е баси!
Човек онемява при такива факти! Представяте ли си какви гуши правят някои хора!
gogo
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 133
Регистриран на: 25 Фев 2014 13:27
Местоположение: Пловдив

Re: Голямо краденье

Мнениеот pscorpions » 01 Апр 2018 00:16

Най-лошото от всичко казано до тук, е че тези концесионни договори са сключени, не само в ущърб на страната ни, но и ако решим да ги прекратим преди изтичане на срока им, неустойките които трябва да заплатим в полза на концесионера са жестоки. Всичко което те са вложили до момента ( как ще се докаже е въпрос ), плюс морални и материални щети и отиваме на кино. Да не говорим за съд, адвокатски хонорари, протакане на дела и всичко останало. А ако не спечелим - какво правим тогава ? Плащаме неустойки, плащаме за нанесени щети и адвокатски хонорари и те пак продължават да си копаят. Чела съм много по този въпрос. Мислих, смятах, питах, гледах и се питам. Ако развалим договорите и си върнем собствеността върху тези предприятия, как ще ги поддържаме да работят ? От къде пари ? Не гледам само печалбата от предприятията, а и това което трябва да вложим като средства, за да стигнем до тази печалба. Ще дадем пари да си ги откупим един вид и после ще смучем пръста, че няма пари за да ги поддържаме. Всеки от нас знае какви са разходите на една малка фирма с 10 човека персонал. И работиш година - две - три и затъваш, ако работиш законно естествено. И тръгваш да търсиш връзки, да даваш рушвети, за да оцелееш. Така се създава корупцията. И кой е виновен ? Ами собственика, който не е преценил риска. То не може само да мечтаем, трябва да бъдем реалисти. Хората които са работили или работят в такива големи предприятия, да помислят какви са разходите на ден, не месец или година. Бляновете по живота при бай Тошо, не са за реалисти. Истината за " великата ни държава " излезе на бял свят. И админа я е написал, а има още много.
А това че сме бедни, не е по вина само на държавата. Нали знаем, че държавата не е работодател на всички нас. Знаем какъв процент заема в пазара на труда частния сектор.
Да погледнем един предприемач - ДОД най-нисък не само в Европа, МРЗ най-ниска не само в Европа. Ееее какво иска предприемача - роби без пари ? Кой го спира да увеличи заплатите на работниците ? Като им увеличи заплатите, всеки който търси работа ще отиде при него, ще увеличи производството и така ще се принудят и другите работодатели да вдигнат заплатите, защото остават без работна ръка.
Да погледнем един работник - като получава по-голяма заплата, ще пазарува повече - значи трябва да се увеличи производството - повече работници на заплата, повече стока в магазините и повече персонал пак на заплата - така намалява безработицата, така расте икономиката. Расте заплатата, расте производството, намалява безработицата. Един господин се обърна официално към работодателите - увеличете заплатите на работниците, за да са добре хората !!! Кой го послуша, кой ги увеличи ? Никой. Печалбата в джоба и работника да мизерства.
Сложно е. Много е сложно. Подземните богатства са на народа, но на практика народа не може да ги добива и да се възползва от благата !!! Добиваш това което промиеш на реката и знаеш, че е твое. И ще промиваш ако имаш оборудване, кола, пари за горива и т.н. А за едно предприятие колко ли ще трябват ? А то не е само едно.
И пак всичко опира до пари !!!
Аз така разсъждавам - гледам и от двете страни - на работник и на работодател. Защото заемам и двете длъжности. Просто трябва повече да мислим !!!
Живей така че когато умреш и гробаря да плаче над гроба ти !!!
Аватар
pscorpions
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 977
Регистриран на: 22 Авг 2014 23:43

Re: Голямо краденье

Мнениеот gogo » 01 Апр 2018 09:04

Моята реакция беше относно публикацията на bornoec.
За концесиите ясно, продадени сме.
Прочетете статията. Като разбереш какво става в едно държавно учреждение като Новозагорският музей, сещай се за останалото в държавата!
gogo
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 133
Регистриран на: 25 Фев 2014 13:27
Местоположение: Пловдив

Re: Голямо краденье

Мнениеот kotkon » 04 Апр 2018 11:07

Странджа: уж не искат да се добива, но се разрешава проучването.
http://bnr.bg/burgas/post/100954610/pro ... v-strandja

Сърбия: двадесет години след американските бомби, дават земя на канадските багери...
http://bnr.bg/post/100953446/kanadci-pl ... a-v-sarbia
Аватар
kotkon
Златотърсач
Златотърсач
 
Мнения: 30
Регистриран на: 03 Ное 2016 19:04
Местоположение: София, Правец


Назад към Статии

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

Free counters!